Хората се опитват да отговорят на този въпрос от хиляди години, обикновено чрез средствата на духовността или науката. Оказва се обаче, че отговорът се крие в … един епизод на „Стар Трек: следващото поколение“ от 80-те години на миналия век.
Екип от невролози публикува някои невероятни изследвания, които обясняват какво се случва с мозъка, след смъртта. Тези процеси са наблюдавани при животните преди няколко десетки години, но никога не са били установявани при хората.
Всъщност се оказва, че мозъкът може да остане „жив“ в продължение на минути, след като сърцето спре. Ако няма сърдечен удар или изпомпване на кръв, мозъкът бързо се лишава от кислород. Така че, в рамките на 20 до 40 секунди, „мозъчната исхемия“ започва, а невроните се промъкват в „режим на сън“, в последен опит за запазване на намаляващата енергия.
Мозъкът е практически електрически неактивен на този етап, въпреки че все още може да бъде възстановена неговата дейност (най-малкото на теория). След това, след няколко минути, една вълна от невроелектрична активност и топлина – известна като „мозъчно цунами“ – минаава през мозъка. Мозъкът не е в състояние да поддържа неравномерното разпределение на йоните между вътрешността и външната страна на нервните клетки, така че невроните деполяризират и оставят излишък от електрохимична енергия.
Тази вълна от електрическа активност в мозъка, наречена също и „разпространяваща се депресия“, се оказва, че отбелязва последния момент преди смъртта, установиха изследователи.
Експерти, изследващи мозъчната активност при умиращи пациенти, наблюдават и записват вълната от активност, която изглежда предшества фаталното спиране на най-важния орган при човека.
Откритието предполага, че съзнанието може да продължи да присъства в продължение на доста минути, след като останалата част от тялото е престанала да показва признаци на живот, повишавайки възможността за преобръщане на процеса на мозъчна смърт до 5 минути.
Екип от невролози от института Charité-Universitätsmedizin Berlin, непрекъснато наблюдава електрическите сигнали в мозъка на девет души, в момента в който умират.
Всеки от пациентите е получил смъртоносни мозъчни травми и не е било възможно да бъде спасен.
Експертите са извършили наблюдението чрез имплантиране на електроди в мозъците на умиращите пациенти, за да разкрият механизмите и времето на събитията при процеса на умиране.
Те установяват, че дори пет минути след като сърцето на човека е престанало да бие, мозъчните клетки или невроните, все още може да функционират.
След това вълната от „разпространяваща се депресия“ бележи момента, в който и тези неврони се изключват преди окончателната и необратима смърт.
В статия, ръководителят на екипа, д-р Йенс Драйер от Universitätsmedizin Berlin казва: „След спиране на кръвообращението разпространението на деполяризация означава загубата на съхраняваната електрохимична енергия в мозъчните клетки и появата на токсични процеси, които в крайна сметка водят до смърт.“
„Важно е, че този процес може да е обратим – до една точка, когато циркулацията е възстановима.“
След това клетките умират, когато кръвта спира да тече, лишавайки ги от кислород, от който се нуждаят като гориво, за да функционират.
Д-р Йенс Драйер си спомня за това, как този процес всъщност е бил описан още преди 30 години, в епизод на „Стар Трек: следващото поколение“, който за пръв път е излъчен през 1988 г. Изследователите са поразени от това колко вярно е илюстриран този механизм в епизода.
Лейтенант Таша Яр е тежко ранен. Върнат е в болницата на звездния кораб и екипажът се грижи за него, докато той бавно умира. Точно както се обяснява в новото научно изследване, командир Бевърли Крузър отбелязва, че все още има надежда да съживи лейтенант Яр, въпреки че при него практически вече няма мозъчна активност.
„Невроните започват да се деполяризират“, добавя един от членовете на екипа, точно както е обяснено в научното изследване.
Как може да се обясни това точно съвпадение?
„Най-доброто предположение е, че създателите на“ Стар Трек „трябва да са открили изследване, което подробно описва подобен процес при животните“, казва Драйер пред изданието VICE.
Първият човек, който изследва тези мозъчни вълни е бразилски неврофизиолог, който извършва проучвания върху зайци през 40-те години на миналия век. Всичко, което ние направихме е, да докажем този процес и при хората“, обяснява Драйер.
