Преди двеста и три години изригва вулканът Тамбора на остров Сумбау, Индонезия. Около 12 000 души са били убити от изригването в първите часове, тъй като то е причинило серия от взривни удари, земетресения и цунами. Полетата на острова са били погребани под много метри пепел, а въздухът и водата – отровени от вулканични газове.
Години наред в района не расте нищо. Около 80 000 души умират от гладна смърт и 100 000 души бягат към съседните острови. Това обаче е породило недоволство и социални вълнения, тъй като бежанците не са били добре приети от местните жители, които също са страдали от последиците от вулкана.
Вулканичната пепел и газове, изригнали от вулкана в атмосферата на Земята, са образували мъгла, която е намалила входящата слънчева радиация и в отговор цялата земна повърхност се е охладила. Спадът на температурата променя вятъра и дъждовете в глобален мащаб. Наводненията, бурите и снеговалежите през юни унищожават реколтата в Европа и Америка, а 1816 е обявена за година без лято. В Азия сушите са широко разпространени. Гладуващите стават лесна плячка за бактерии и болести. По време на световния глад и бедствията след изригването на Тамбора загиват повече от 200 000 души.
Размерът на вулканичното изригване се измерва с Индекса на вулканична експлозивност – Volcanic Explosivity Index (VEI). Той се определя на базата на обема на изригналия материал и обхваща осем степени. Тамбора е била от степен VEI 7, най-мощното изригване през последните 800 години.
Днес, два века след последното изригване от степен VEI 7 дали сме готови за нещо подобно? От 1815 г. населението на света нараства експоненциално и днес повече от 800 милиона души по света живеят в радиус от 60 километра от активни вулкани. По време на изригване на вулкан от степен VEI 7 пирокластичните потоци (бързо движещи се потоци от свръхнагорещени скали, лава, сажди и токсични газове, които се образуват по време на експлозивни вулканични изригвания и могат да достигнат скорост до 750 км/ч. и температура от 1000 градуса) биха унищожили всичко живо в радиус от петдесет до сто километра. Вълни цунами могат да се движат на разстояние от хиляди километри над морето. В гъсто населените градски райони двадесет до тридесет милиона души биха били изложени на риск при такова изригване.
Тъй като практически няма защита срещу пирокластичните потоци и само ограничена защита срещу цунами, евакуацията във времето би била единственото решение. Това създава не само логистични проблеми, но и политическо напрежение, тъй като бежанците ще се нуждаят от настаняване и подкрепа за неопределен период от време. Най-катастрофалните последици от изригването на вулкан от степен VEI 7 ще продължат вероятно само от няколко дни до няколко седмици. Въпреки това обаче, последици, като падането на пепел, погребваща сградите и инфраструктурата, електропроводите и комуникационните линии, ще продължава много по-дълго. Вулканичният материал ще отрови и дестабилизира почвата, а свлачищата ще продължават да се активират в продължение на години.
Освен директните местни ефекти, евентуалното изригване на вулкан като Тамбора ще има глобални последици, както за климата, така и за модерния международен въздушен трафик, за човешкото здраве, за финансовите системи и комуникациите.
Спомнете си изригването на исландския вулкан Ейафиалайокул (Eyafjallajökull) през 2010 г. който беше само от степен VEi 3, изхвърлил обем от пепел от 0,25 км3, но доведе до закриването на въздушното пространство над почти цяла Европа в продължение на осем дни, което причини икономически загуби от 5 милиарда долара. А изригването на VEI 7, с 400 пъти по-голям обем на пепелта, вероятно ще има катастрофално въздействие върху глобалния въздушен трафик.
В нашия глобализиран свят прекъсването на трафика на стоки и хора може да има световни икономически последици. Например, земетресението в Япония през март 2011 г. предизвика световен недостиг на резервни части за автомобили, тъй като много важни индустриални обекти в Япония бяха повредени, прекъснат беше трафикът и унищожени летища и пристанища.
Въздействието на вулканичната пепел върху човешкото здраве зависи силно от нейния химичен състав. От преди 200 години при изригването на Тамбора няма записи за здравословните проблеми, причинени от пепелта или газовете, но след изригването на Лаки в Исландия (1783 г.) една пета от населението умира, най-вероятно от флуорно отравяне. Следи от флуор в пепелта, покриваща полета и проникваща в питейната вода, могат да отровят животни и хора и да причинят сериозна дегенерация на тъканите.
Лошо проучени, тъй като (за щастие) няма прецеденти, са въздействията на вулканичното изригване от степен VEI 7 върху съвременните комуникации. Частиците от пепел могат да се заредят електрически по време на изригването. Разпръснати в земната атмосфера тези частици могат да нарушат радиосигналите и да ограничат местната комуникация. Също така, системата за глобално позициониране (GPS), базирана на сателитни сигнали, която днес е от съществено значение за навигацията, може да стане безполезна в региони с твърде висока концентрация на пепел в по-високите слоеве на земната атмосфера.
Изригване на вулкана Пинатубо (Pinatubo) през 1991 г., който беше от степен VEI 6, причини локални опустошения и глобален охлаждащ ефект с 0,5 градуса по Целзий през следващите две години. Изригването на Тамбора е било десет пъти по-силно и е причина за следващите необикновено студени години (1816 и 1817), с мокри лета и сурови зими. Времето се е нормализирало едва след около три години.
Съвременното селско стопанство, макар и много по-ефективно от 1816 г., все още зависи силно от времето. Затоплянето, причинено от антропогенните емисии на въглероден диоксид в земната атмосфера, ще продължи и през следващите векове. Някои проучвания предполагат обаче, че по-топлият климат ще подхранва бъдещи конфликти. Например сушите могат бързо да причинят недостиг на вода и храна в по-слабо развитите страни, а дори индустриализираните нации могат да бъдат засегнати.
През 2010 г. сушите в Русия и прекалено влажното време в Европа предизвикаха 20% загуба на реколта. Китай също пострада от лоша реколта. Цените на храните в отговор бързо скочиха на международния пазар с 40% до 70% (разбира се, с помощта и на финансови спекулации). Повишените разходи за живот, широкоразпространената безработица и общата мизерия лесно водят до бунтове и демонстрации в много страни. Гражданските войни в Африка и Близкия изток предизвикаха масови миграции на бежанци по света. Това доведе до социално недоволство, най-вече в Европа, която беше засегната най-силно от потоците бежанци и днес все още се бори с последиците от това.
Все пак, евентуалното изригване на Тамбора днес няма да бъде толкова катастрофално, както през 1815 г. Най-вече защото захлаждането, причинено него, се е случило във вече студения климат на Малката ледникова епоха. Днес, в по-топъл климат, охлаждането ще бъде по-слабо в световен мащаб.
Честотата на повтаряне на изригването на вулкани от степен VEI 7 по света се оценява на един или два пъти на хиляда години. Геолозите са определили над сто вулкани (включително все още действащия Тамбора), които биха могли да предизвикат изригване от степен VEI 7 или дори VEI 8. Районите, които са най-застрашени, гъсто населени и където се намират такива супер вулкани, се намират около Тихия океан (прословутия „Пръстен на огъня“), Индонезия, но също и край Средиземно море.
Дори ако все още сме потенциално уязвими, има значима разлика между 2018 и 1815 г. Преди двеста години геолозите са имали много по-лоша представа за това как вулканите действат. Евентуалното изригване на супер вулкан най-вероятно ще се прояви месеци или седмици по-рано. Днес се инвестира много повече в мониторинг и изследвания, особено на по-слабо проучени вулкани. Експерти и вулканолози планират напред, има приети антисеизмични строителни правила и обмислени евентуални евакуационни маршрути.
Образованието трябва да се включи, защото осведомеността за възможните рискове може да помогне много в случай на бедствие. Друга голяма разлика с 1815 г. са медиите, които днес информират много по-точно и бързо. Властите и правителствата трябва да инвестират в усилия за подпомагане и на международно сътрудничество при подобни бедствия.
