Откритие предполага, че Слънчевата система има две равнини на орбитално подравняване

Откритие предполага, че Слънчевата система има две равнини на орбитално подравняване
  • Публикация:  classa.bg***
  • Дата:  
    03.04.2021
  • Сподели:

 

Ако можете да намалите мащаба и да погледнете Слънчевата система от разстояние, ще видите, че илюстрациите имат поне едно правилно нещо: планетите са горе-долу подравнени в равнина, кръжащи около екватора на Слънцето.

Това се нарича еклиптика и се смята, че е остатък от това как се е образувала Слънчевата система – плосък диск от прах, завихрящ се около Слънцето, който постепенно се слепва в планети, астероиди и други парчета скала.

 

Има обаче няколко тела, които се движат извън тази равнина – главно комети с дълъг период на завъртане, с орбити от стотици до десетки хиляди години, обикалящи в най-отдалечените краища на Слънчевата система, в облака от ледени тела на Оорт.

 

Сега можем да разберем странната им орбита. Според ново изследване някои от тези комети с дълъг период изглежда се подреждат в различна орбитална равнина – това, което откривателите му наричат „празна еклиптика“, завъртяна на 180 градуса спрямо галактическия полюс.

 

Откритието може да хвърли нова светлина върху това как кометите първоначално са се образували в Слънчевата система.

 

Всъщност не можем да наблюдаваме целите орбити на комети имащи дълги периоди. Те са малки и слаби и ние просто нямаме технологията да ги видим след определен момент, да не говорим, че орбитите им са много по-дълги от човешкия живот. Когато обаче те се доближат достатъчно близо до Слънцето, за да можем да ги открием, можем да използваме техните траектории и скорости, за да направим извод за всички орбити.

 

Астрономът Арика Хигучи от Националната астрономическа обсерватория на Япония и нейните колеги от известно време работят върху изчисляването на орбитите на комети с дълъг период. По този начин те забелязват нещо интересно в точката на орбита най-отдалечена от Слънцето.

 

Тази точка се нарича афелий и тя трябва да остане доста близо до еклиптиката за тела, чиито орбити произхождат от тази равнина. За някои от кометите с дълъг период това е така.

 

Но има втора група комети с дълъг период, за които проекциите не показват афелий, съответстващ на еклиптиката. Но афелите им не са разпределени на случаен принцип; вместо това те изглеждат подравнени по втора, иначе ненаселена орбитална равнина.

 

Еклиптиката е ориентирана на 60 градуса спрямо галактическата равнина. Новата, празна еклиптика също е ориентирана на 60 градуса от галактическата равнина – но в другата посока. И това може да е показателно за това как е възникнала празната еклиптика.

 

Изследователите твърдят, че тя е можело да бъде генерирана от галактическия прилив – тоест гравитационното поле на самата галактика. С течение на времето това може да е извадило някои от дългосрочните комети. Ето защо екипът нарича втората еклиптика „празна“ – първоначално е започнала по този начин, докато в продължение на милиарди години галактическият прилив не я е запълнил с комети.

 

Това не е непозната концепция; астрономите прогнозират ефект върху кометите на Облака на Оорт от галактическия прилив от десетилетия.

 

И все пак това е идея, която се нуждае от повече доказателства, за да бъде подкрепена, така че Хигучи и нейният екип са извършили аналитични изчисления, за да моделират как галактическият прилив ще повлияе на дългосрочните комети. Точно както тя предсказва, разпределението на афелиите има два различни върха – близо до еклиптиката и празната еклиптика.

 

Това е много силно доказателство, но има още работа за потвърждаване на констатациите. „Острите върхове не са точно в еклиптичните или празни равнини на еклиптиката, а в близост до тях“, казва Хигучи.

 

„Разследването на разпространението на наблюдавани малки тела трябва да включва много фактори. Подробното изследване на разпространението на дългосрочни комети ще бъде нашата бъдеща работа.“

 

 

 

Станете почитател на Класа