За апендикса често се мисли като за безполезен артефакт на еволюцията, подобно на остатъците от кости на задните крака, наблюдавани при китовете. Всъщност около 1 на 100 000 души се раждат без апендикс, според доклад в списанието Case Reports in Surgery. Какъв би бил животът тогава, ако на всички ни липсваше този придатък?
Апендиксът е малка торбичка с формата на червей, която излиза от цекума, началото на дебелото черво. Малко повече от 1 на 20 души получават апендицит, потенциално смъртоносното възпаление на апендикса, според СЗО.
Чарлз Дарвин предполага, че апендиксът е остатък от предци, които са се хранили с листа, като потенциално им помага да смилат храната. Тъй като тези предци еволюират, залагайки на плодова диета, която е по-лесна за храносмилане, Дарвин предполага, че апендиксът вече не изпълнява функция и отпада, подобно на малката триъгълна копчикова кост в основата на човешкия гръбначен стълб, остатък от кости на опашката, налична при нашите далечни предци.
„Ако обаче Дарвин знаеше това, което учените знаят сега за апендикса, той никога не би предположил, че това е безполезен остатък от еволюцията“, казва Уилям Паркър, доцент по хирургия в Медицинския факултет на университета Дюк.
През 2007 г. Паркър и колегите му откриват, че апендиксът може да служи като резервоар с полезни чревни бактерии, от вида, който помага на организма да смила храната, съобщават те в Journal of Theoretical Biology. Когато болестите изхвърлят както добри, така и лоши микроби от червата, от безопасното пристанище на апендикса могат да се появят добри бактерии, които да помогнат за възстановяването на червата до здравословно състояние.
В допълнение, апендиксът притежава висока концентрация на лимфоидна тъкан. Тази тъкан генерира бели кръвни клетки, известни като лимфоцити, които помагат да се отговори на реакциите на имунната система към нахлуващи микроби, което предполага, че апендиксът може да помогне за направата, насочването и обучението на тези имунни клетки, казва еволюционният биолог Хедър Ф. Смит от университета в Глендейл, Аризона, пред Live Science.
Когато Смит, Паркър и техните колеги разследват кога апендиксът еволюира в животинското царство, те откриват, че апендиксът съществува в еволюцията на бозайници от поне 80 милиона години, много по-дълго от очакваното, ако е наистина само остатък, съобщава през 2009 г. в Journal of Evolutionary Biology. Нещо повече, те също така откриват, че придатъкът еволюира независимо поне 32 пъти сред бозайниците, при видове, толкова разнообразни като орангутани, бобри, коали, дикобрази и ламантини, пишат те през 2013 г. в списанието Comptes Rendus Palevol.
„Когато разгледахме видове, които имат апендикс, не открихме общи черти в диетата или къде живеят, но видове, които имаха апендикс, имаха концентрация на имунна тъкан в него, така че като се има предвид тази обща част, може да се предположи и обща функция „, каза Смит.
И така, какво може да се случи „ако размахате магическа пръчка и апендиксът изведнъж изчезне? Ще зависи от това кога в историята се е случило това“, казва Паркър.“
Ако апендиксът изчезне в общество на ловци-събирачи „и някой от космически кораб или нещо друго наблюдава какво се е случило, ще види много повече хора да умират от инфекциозни болести, отколкото биха загинали иначе“, казва Паркър. „Тогава, в продължение на дълго време, в продължение на милиони години, мисля, че бавно ще се развие нещо, което да работи по същия начин като апендикс, за да не умират толкова много хора.“
Ако апендиксът изчезне в общество със селско стопанство, след като хората са започнали да живеят в населени места, „мисля, че повече хора биха умрели“, казва Паркър. „Хората щяха да започнат да живеят в многолюдни райони и при лоши санитарни условия, а болестите щяха да се разпространят повече“.
Ако апендиксът изчезне в съвременното общество след индустриалната революция, хората ще имат антибиотици, които да им помогнат да оцелеят, казва Паркър. Без него обаче, хората няма да имат резервоара от полезни бактерии в придатъка, които да им помогнат да се възстановят от вредни инфекции. „Когато това се случи, може да се наложи да дадем на хората фекални трансплантации“, каза Паркър. Да, така е, фекални трансплантации.
Тези все по-често срещани процедури пренасят изпражненията от здрави хора в червата на пациенти с чревни проблеми, чрез тръба или капсула, поставени нагоре в дебелото черво. Идеята е, че трансплантацията ще донесе здрави бактерии в червата, претоварени от вредни микроби. Телата, препълнени с вредни микроби, могат да станат по-често срещани, тъй като с антибиотиците се злоупотребява и микробите развиват устойчивост срещу тези лекарства.
В световен мащаб „има повече от 10 милиона случая на остър апендицит всяка година и годишно от него умират около 50 000 души“, казва Смит. Апендектомии или хирургично отстраняване на апендикса „е една от най-често извършваните коремни операции. Ако нямахме апендикса на първо място, нямаше да има хора, умиращи от апендицит, нито разходи за операция и болница .“
Предишно изследване обаче предполага, че апендицитът може да се дължи на културни промени, свързани с индустриализираното общество и подобрените санитарни условия, казва Паркър. Идеята е, че тези смени оставят имунната ни система с твърде малко работа, отваряйки възможността тя да се промени и без придатъка.
В крайна сметка, свят без апендикс може да остави човечеството да се бори по-често с микроби. Идеята, че апендиксът е орган, чието време е минало, по-скоро се е превърнала в представа, чието време е свършило.
