Подобно на въглеродното датиране, учените използват изотопи и контекстни улики за изчисляване на приблизителната възраст на вкаменелостите.
Уникално запазена праисторическа тиня съдържа най-старите човешки отпечатъци на Арабския полуостров, казват учени. Смята се, че седемте отпечатъка, намерени сред струпването на стотици праисторически животински отпечатъци, са на възраст 115 000 години.
Много от вкаменелостите и артефактите са дошли от езеро в Северна Саудитска Арабия. Археолози откриват мястото, дълбоко в пустинята Нефуд, през 2017 г., след като времето изтрива лежащата отгоре утайка. Лесно е да си представим, че калното езеро е било зона с голям трафик на Арабския полуостров преди повече от 100 000 години.
Когато популациите продължат напред, тези отпечатъци остават, докато не бъдат покрити. Така някои от най-старите организми, откривани някога, са били запазени непокътнати, тъй като те вероятно са попаднали в калта и са били убити моментално. Цял брониран нодозавър е открит в безпрецедентно добра форма, защото е обвит в кал и е стоял в студа на дъното. В новото си изследване, учените всъщност показват защо изобщо тази древна кал е била толкова специална:
„Експериментално проучване на съвременни човешки отпечатъци в кални площи установява, че фините детайли са загубени в рамките на 2 дни и отпечатъците са направени неразпознаваеми в рамките на четири, а подобни наблюдения са направени и за други следи от бозайници, които не са хоминини.“
Това означава, че тяхната специална, малка партида запазени отпечатъци са направени в уникални условия, които също образуват своеобразен „пръстов отпечатък“ за закрепване на всички към един и същ период от време. Оттам учените започват да разглеждат кой е направил отпечатъците. Хомо сапиенс не са били единственият изправен хуманоиден примат в играта, но доказателствата, казват учените, подсказват, че ние сме били тези, чиито следи се хващат през изсъхващото дъно на езерото:
„Седем отпечатъка от хоминини бяха уверено идентифицирани и като се има предвид изкопаемите и археологическите доказателства за разпространението на H. sapiens в Леванта и Арабия през [ерата преди 130 000 до 80 000 години] и отсъствието на Homo neanderthalensis от Леванта по това време, ние твърдим, че H. sapiens е отговорен за следите в Алатар. Освен това размерът на отпечатъците на Алатар е по-съобразен с тези на ранните H. sapiens, отколкото H. neanderthalensis. „
Езерото, което днес образува Алатар, вероятно е било част от праисторическа магистрала, която е привлякла всички големи животни в района, образувайки коридор, осеян от сладководни зони за почивка, по които живите същества могат да пътуват, докато мигрират с времето или променящият се климат. В този случай учените са открили много малко от другите фактори, които съпътстват праисторическите човешки миграции, като ножове или следи от инструменти върху костите на животни, показващи следи от лов.
„Липсата на археологически доказателства предполага, че езерото Алатар е било посещавано само за кратко от хора“, заключават учените. „Тези открития показват, че преходното използване на брега на езерото от хората по време на сух период преди междуледниковия период, вероятно е свързано предимно с нуждата от питейна вода.“
Тези Homo sapiens може да са били последните по пътя им през умерения климат, защото предстоящата ледникова епоха вече е идвала. Това също би обяснило защо следите им не са били закрити от тези на друга група, поне не преди да се натрупа цял нов слой утайка.
