Гейзерите на Енцелад – малък спътник на Сатурн, вероятно са захранвани от солено море под повърхността на космическото тяло, което предполага, че е възможно да открием извънземен живот в рамките на нашата слънчева система, сочи изследване, цитирано от „Дискавъри“.
Европейски учени открили солени частици във вулканичните струи от пара и лед, които се изстрелват на стотици километри в пространството. Това е най-яркото доказателство за съществуването на течен океан под ледената покривка на сатурновата луна.
Изследователите досега разполагаха с данни, че на малкия спътник Енцелад, чийто диаметър е само около 500 км, съществуват две от трите ключови съставки за появата на живот. Една от тях е източникът на енергия, който в случая се предоставя от „приливното затопляне“, задвижвано от преместването на гравитационното притегляне от страна на планетата родител по време на асиметричната орбита на Луната.
Космическият апарат „Касини“, който обикаля около Сатурн от 2004 г., е открил смес от органични химикали, които вероятно са способни да поддържат наличието на живот в струите на Енцелад, изхвърляни от 120-километрови процепи, известни като „тигрови райета“, разположени на южния полюс на спътника. След като бяха открити през 2005 г., гигантските гейзери предизвикаха спорове около вероятното съществуване на течна вода – третата жизненоважна съставка – в океан под повърхността на спътника. Новото откритие е сериозна крачка към разрешаването на една от най-обсъжданите теми в планетарната наука.
Екип от учени, водени от Франк Постберг от Университета в Хайделберг, изучавали данните, получени от анализатора на космически прах на „Касини“. Резултатите, публикувани в британското сп. „Нейчър“, показват, че ледените гранули в струите на Енцелад съдържат големи количества натриеви соли, както и че океанът под повърхността на спътника, ако съществува, вероятно е също толкова солен, колкото тези на Земята. Натрият е добър индикатор за наличието на вода в течно състояние по две причини, смята Джон Спенсър от Югоизточния научен институт в Боулдър, Колорадо. „Той е силно разтворим, затова водата на Енцелад, която е имала продължителен контакт със силикатното ядро на Луната, би била богата на натриеви соли, точно като тази в земните океани“, отбелязва той в коментар за „Нейчър“. Освен това натрият ефикасно разпръсва слънчевата светлина в оранжево-жълтия обхват на спектъра, поради което лесно се открива дори и в минимални количества.
Във второ изследване, също публикувано в „Нейчър“, екипът на Николас Шнайдер от Университета в Колорадо също издирвал соли в струите на Енцелад, но с помощта на спектрографи на телескопи от Земята. Според Спенсър фактът, че учените от втория екип не са намерили соли, подлага на съмнение откритията на Постберг, но наблюденията, направени от Земята, съчетани с данните от „Касини“, ни дават допълнителни упътвания. Става ясно например, че струите не са могли да бъдат формирани от кипяща солена вода, изхвърляна директно от тигровите райета на Енцелад, тъй като в противен случай натрият би бил в такива огромни количества, че би бил видим от Земята. Вместо това струите вероятно се създават от солена вода, която се пречиства, но не чрез изпарение, както при земните океани, а по-скоро в камери под налягане под повърхността на Луната.
Дали на Енцелад има живот, остава загадка. Доказателствата за течна вода, заедно с топлината край южния полюс на Луната обаче показва, че това е възможно. Освен това учените са измерили леко алкален рН, който е много благоприятен за образуването на сложни органични молекули.
Учените се надяват да научат повече, когато "Касини" отново прелети край Енцелад през ноември.