Приемането на един робот, който да върши домакинска работа вкъщи, вече е доста разпространена практика и не представлява сериозно предизвикателство. Британски изследователи обаче са съсредоточени около проблемите, които биха изникнали, ако в дома си имаме цял екип от роботи – домашни помощници с различни функции, съобщава сп. „Ню сайънтист“.
Според тях контролирането им би отнело много време и усилия, точно както един иконом отделя време и усилия да наглежда екип от истински домашни помощници. Те смятат, че този проблем може да бъде отстранен, като се даде на целия екип от роботи единна изкуствена „личност“, която прескача от робот на робот, като в същото време предоставя на собственика на дома единен и познат интерфейс, с който да комуникира. Разработката на учените ще позволи по-лесното контролиране и управление на работата на няколко машини едновременно.
За да изпробват тази идея, Кърстин Дойтенхан и нейните колеги от Университета в Хартфордшир създават единен интерфейс, наречен „Грета“. Тя представлява общ интерфейс, позволяващ да се контролират пет машини в двуетажна къща. „Грета“ действа като главен иконом, като приема нареждания от собственика на дома от името на всички подчинени роботи и дава отговори на зададените му въпроси. Ако този интерфейс обаче бъде свързан само с един от роботите в къщата, собственикът им ще трябва да се допитва единствено до него, когато поиска неговите помощници да свършат определена задача. Освен това всички останали машини ще бъдат лишени от способността за комуникация с домакина. За да се отстрани този недостатък, функцията на „главен иконом“ може да прескача от робот на робот, за да може собственикът на дома да се обръща към всеки от своите помощници.
Различията в дизайна на роботите обаче биха могли да създадат трудности за „прескачащия контрол“. Освен това възниква въпросът какво трябва да бъде прехвърляно. Например подробните знания за контрола над робота, използващ прахосмукачката, не е необходимо да бъдат прехвърляни на този, който се грижи за миенето на съдовете. От друга страна, важно е собственикът на дома да има усещането, че работи с един и същ интерфейс, дори и той да се прехвърля в различно „тяло“.
Според Даг Сидрал, който е психолог в Хартфордшир и участва в проекта, е изключително важно да бъде открит начин за развиване на дългосрочни отношения между потребителя и робота. Съществуват изследвания, които показват, че взаимодействието с виртуален агент е подсилено, ако роботът има способността да се сприятелява с времето.