През лятото на 2018 г. американската космическа агенция NASA ще изстреля една от най-амбициозните космически мисии до момента – слънчевата сонда „Паркър". Космическият кораб ще достигне скорости от порядъка на 720 000 км/час и многократно ще се приближи до нашата звезда, и то толкова близко, колкото нито един друг кораб преди него не е успявал. Всъщност научният екип зад мисията дори говори за „докосване" на Слънцето. Истината обаче е, че сондата „Паркър" ще изследва подробно част от атмосферата на звездата, т.нар. слънчева корона.
През февруари 2019 г. Европейската космическа агенция ще изстреля друга мисия, наречена Solar Orbiter. Тази сонда няма да се приближи прекалено много до Слънцето, но ще бъде подложена на 500 пъти по-мощно излъчване в сравнение с кораб в околоземна орбита. И ако „Паркър" ще прекара само известно време в огнения ад на Слънцето, целта на Solar Orbiter е да издържи и да събира данни в продължение на години.
И двете мисии имат една и съща цел: да разкрият повече за начина, по който плазмата се изстрелва от атмосферата на Слънцето в Космоса. Този постоянен поток се нарича слънчев вятър и пренася както енергия, така и магнитното поле на Слънцето в пространството. Пълното разбиране на процесите зад слънчевия вятър може да помогне на учените да решат проблем, който не само ги озадачава от десетилетия, но може да се окаже изключително опасен за съвременното ни технологично общество.
Скорошно изследване на Американската академия на науките показва, че при липса на достатъчно ранно предупреждение изригване на Слънцето би могло да нанесе щети за два трилиона долара само на територията на САЩ. Енергийните мощности може дотолкова да пострадат, че източното американско крайбрежие да остане без електрозахранване в продължение на цяла година. Европа е също толкова уязвима! И макар подобно мощно изригване да се случва веднъж на няколко века, множество по-малки слънчеви бури се случват по-често. Някои от тях преминават почти незабелязани, други обаче имат сериозни последствия. През март 1989 г. например малка слънчева буря уврежда сериозно трансформатор на мощност, част от енергозахранващата мрежа Hydro-Quebec в Северна Америка. На спешните екипи са били необходими повече от девет часа, за да се справят с проблема. През 2003 г. пък серия от слънчеви бури се случва около Деня на Вси Светии (31 октомври). В резултат над половината спътници на NASA показват различни грешки, а самолетите са пренасочени, за да не минават в близост до полярните географски ширини.
През 1859 г. се случва т.нар. Събитие на Керингтън – гигантска слънчева буря, която срива глобалната мрежа от телеграфи и изкарва компасите извън строя. Днес същото би могло да се случи с космическите ни спътници, телекомуникационните станции и енергоцентралите. В момента, дори в най-добрия случай, ще знаем за подобно събитие между 30 или 60 минути по-рано благодарение на космическата мисия ACE на NASA. Учените смятат, че след като Solar Orbiter и слънчевата сонда „Паркър" бъдат успешно изстреляни, ще могат да знаят за подобни опасни явление ден или дори два по-рано. Причината е, че слънчевите бури се дължат на внезапно изхвърляне на вещество от слънчевата корона в слънчевия вятър и са необходими един или два дни, за да може веществото да прелети през космическото пространство и да стигне до нас. Ако знаем кога се е случило изхвърлянето, ще можем да изчислим времето на сблъсък със Земята и ефекта от това. В резултат ще можем да се подготвим по-добре и да защитим важните електронни устройства.