Илон Мъск иска да „бръкне" в мозъка ви. През април милиардерът от Силициевата долина обяви планове за бъдещата си компания Neuralink, чиято цел е да създаде интерфейс за връзка между мозъка и машината. Целта е с негова помощ хората да могат да се справят не само с някои мозъчни заболявания, като например парализа, но и да станат по-конкурентоспособни на роботите, когато един ден революцията на изкуствения интелект ни направи ненужни в голяма част от производствения сектор, а и отвъд него.
Идеята на Мъск е в мозъка да бъдат имплантирани електроди, които да позволят качване и сваляне на информация, както и връзка между отделните индивиди.
Лидерите в невротехнологията поздравяват инициативата на Мъск, но около нея възникват много въпроси и свързани с етиката проблеми. „Проектът на Мъск изглежда като научна фантастика, но е изпълним", казва пред сп. „Нюзуик" Тимъти Диър, президент на Международното общество за невромодулация, неправителствена група от експерти, посветили се на изследванията за стимулация на гръбначния стълб, с чиято помощ да се третира неврологичната болка.
„Кохлеарният имплант беше създаден преди 20 години и с електричество и точната честота, насочена към мозъка, позволява на хората да чуват", дава пример Диър. „Навремето това изглеждаше невероятно", припомня той.
„От древни времена хората са се опитвали да намерят връзка с мозъчните вълни, за да лекуват някои болести. Древните римляни и гърци са слагали електрическа риба на темето си, за да лекуват главоболие", казва Ана Маик, шеф на компанията Neuroelectrics, която разработва неинвазивни средства за мозъчен мониторинг и технологии за симулация.
Но и без Мъск в момента има стотици стартъпи и работещи компании, които изследват начините за двупосочна комуникация с мозъка. От голямо значение за създаването и развитието им беше инициативата на президента на САЩ Барак Обама „Мозъчни изследвания чрез напредничави иновативни невротехнологии", която осигури финансиране на много проекти в областта.
Невротехнологичната индустрия си осигурява годишни приходи от над $165 млрд., но над 90% от тях идват от фармацевтични препарати за неврологични разстройства като болестта на Лу Гериг (амиотрофична латерална склероза), както и за посттравматично стресово разстройство и депресия. Годишните приходи от неврологични устройства са около $10 млрд., като голяма част от тях идват от електростимулиращи импланти, които се поставят в мозъка за лекуване на някои видове епилепсия и други заболявания.
„Ако Мъск успее, той ще влезе в дълбоките води на много етични проблеми. Пробивите в тази област повдигат въпроси, свързани с технологията, изкуството, развлечението, воденето на война, религията и дори това, какво означава да си човек", предупреждава Зак Линч, ръководител на Организацията на невротехнологичната индустрия, глобално сдружение на производителите на невротехнологични средства и на научните институции, посветени на изследвания на мозъка.
И в краткосрочен период тези проблеми едва ли могат да бъдат решени.
„Най-важно е запазването на тайната на мислене", смята Питър Райнър, един от създателите на Националното ядро за невроетика. „Когато компютър се свърже с мен и може да чете мислите ми, той няма как да не порови в мозъка и за друга информация. Друг проблем е този, че изкуственият интелект може да ви накара да вземете решение, без да знаете. Подобно нещо се случва със смартфоните – рекламодателите събират данни за навиците на потребителите и след това ги използват, като се опитват да променят поведението им", обяснява Райнър.
Авторът на бестселъри и инженер по роботика Даниъл Уилсън описва някои от тези проблеми в романа си Amped, който предрича, че невротехнологията ще излекува хората с ментални проблеми и дори ще им помогне да надхвърлят човешките възможности. В книгата „подсилените" хора биват дискриминирани, защото обществото се страхува от техните възможности.
Уилсън е оптимист – той смята, че един ден интерфейсът за връзка на мозъка с машината ще стане нещо обичайно, но това няма да засегне човещината на неговите потребители. Според него мозъчният имплант ще е просто поредният инструмент на труда, който използва човека, само че вкаран в главата му.