Всички ние като социални същества носим дълбоко в себе си желанието да открием перфектния човек, с който да прекараме остатъка от дните си. Към този човек, когато го срещнем, чувстваме неконтролируемо желание и нелогично усещане за близост. Сякаш го познаваме цял живот или дори цели животи. Както искате го наричайте, но филми и сериали са привнасяли с годините допълнителна романтика към този феномен, наречен „сродна душа".

Какво обаче знаем за идеалния партньор или за перфектната сродна душа? Психологията хвърля известна светлина върху тази мистерия, която вълнува толкова много сърца и умове по света в усилието да открият какво е това нещо, което наистина превръща двама души в подходяща двойка.

Сайтовете за запознанства имат алгоритъм, който провежда персонални тестове и после търси двойки с подобни отговори на зададените въпроси. Това звучи привлекателно по много причини. Първо искаш да си някой, който споделя твоите ценности, а също и нещата, които харесваш, като например скално катерене, за да можете да правите тези неща заедно. Второ, напълно логично е да търсиш човек, който също като теб например иска да има семейство и деца някой ден. В крайна сметка, ние всички имаме толкова голям копнеж за любов, че сме готови да се самоубеждаваме почти за всичко, само и само да запълним празните места в сърцата си.

Всички изредени дотук причини създават много убедителна картина на сайтовете за запознанства и техния алгоритъм за прилики и разлики – но как протичат връзките и колко дълго продължават те, когато са базирани на общи интереси и харесвания?

Д-р Тед Хъдсън от Тексаския Университет е провел дългосрочно проучване на двойки, женени от години и е открил нещо, доста изненадващо. Д-р Хъдсън обяснява:

Моето изследване показва, че няма разлика в обективната съвместимост между онези двойки, които са нещастни и тези, които са щастливи.

Д-р Тед Хъдсън всъщност казва, че двойките, които чувстват съдържание и топлина в своята връзка, твърдят, че съвместимостта им не е била основното за тях. Фактически те са казали, че, именно те са направили така, че връзката им да сработи, а не съвместимостта на техните две персоналности.

Когато обаче нещастните двойки били запитани какво мислят за съвместимостта помежду им, те всички твърдели, че съвместимостта има екстремно голямо значение за брака. За съжаление те се чувствали несъвместими с партньорите си. Д-р Тед Хъдсън обяснява това по следния начин: когато тези двойки казват „ние сме несъвместими", всъщност имат предвид „ние не се разбираме особено добре".

Тук идва проблемът със съвместимостта – всеки който е нещастен в своята връзка по естествен начин хвърля вината върху фасадата на съвместимостта. Те не успяват да осъзнаят, че бъдещето на една успешна връзка не се крепи на това колко много двама души си приличат, а по-скоро на желанието да имаш връзка.

Статистиките на международните проучвания на нивата на щастие показват, че уредените бракове продължават по-дълго и връзката е по-щастлива. Дали това е така само защото при тях опцията за развод не стои? По-скоро е защото те избират да останат отдадени едни на други, без да търсят „следващото голямо нещо", т.е. някой по – подходящ или „по -съвместим".

Майкъл Дж. Розенфелд, професор по социология от Университета Станфорд, обяснява, че уредените бракове не са толкова различни от онези, възникнали на базата на любовна връзка в западния свят. Най-голямата разлика е в културата. Ние ценим „суверенитета" си, свободата да избираме с кого да бъдем. Въпреки това, съзнателно или подсъзнателно твърде често влизаме в омагьосания кръг да мислим за някой друг, когато нещата не са „просто перфектни" във връзката. Тук именно илюзията за съвместимостта влиза в играта.

И така, наясно сме, че изграждането на връзката зависи от нас и от другия човек. Много или малко тя няма нищо общо със съвместимостта. Но ако не можем да разчитаме на тестовете за съвместимост, тогава на какво да разчитаме?

Джон Готман, основател и директор на Института за изследване на взаимоотношенията в Сиатъл, казва, че тези персонални тестове не са в състояние да предопределят успеха или продължителността на връзката. Институтът на Готман е открил, че когато двойките се концентрират върху изграждането на нещо значимо в живота си (например стартирането на бизнес), връзката продължава най-дълго. Как двойката си взаимодейства е най-фундаменталният аспект в създаването на успешна връзка. Това означава, че не „кой си" или „какво правиш" ще ти помогне да намериш перфектната сродна душа. Важно е как си говорите, колко добре се разбирате, колко мечти можете да споделите.

Джон Готман казва, че е важно връзката да подкрепя мечтите в живота ви. Да има някой, който искрено вярва във вас, това е най-същественото.

Не мислете, че всичко опира до това как гледаме един на друг – голяма част от връзката с другия човек е чисто емоционална. Затова е важно да отговаряме на нуждите си, когато те възникват.

Джон Готман казва:

Гледа ли партньорът ви със същия ентусиазъм, с който вие го гледате? Трябва да задавате въпроси и постоянно да опреснявате знанието си един за друг.

На финала знайте, че ако търсите любов и искате да откриете човека, с който можете да прекарате остатъка от дните си, вие сте тези, които създавате съвместимостта помежду ви. Няма магическа формула или перфектен алгоритъм за създаването на перфектна връзка с друго човешко същество. Да, трябва да намирате другия човек привлекателен, да чувствате близост с него, но това е само едно много малко парче от тортата, необходима за здрава и трайна връзка.

Така че следващият път, когато забележите някой, а зениците ви заблестят от интерес и ентусиазъм, внимавайте дали човекът може да види мечтата, която вие носите за живота си. Ако може да сподели тази мечта, но приема това, което сте днес, а не това, което може да сте утре, значи сте открили вашата „сродна душа".