Откакто ровърът на НАСА Кюриозити (Curiosity) направи историческото си кацане в кратера Гейл на Марс през август 2012 г., неговото проучване на композицията на скалите в района доведе учените до заключението, че по някое време в историята на Червената планета там може да е съществувал живот. Други изследвания също стигат до подобни изводи с доказателства за „мокра ера" на Марс, по време на която форми на живот, включително микробни, биха могли да оцелеят.
Най-новото откритие по темата също подкрепя тази теория. Изследване на Кюриозити на скалните масиви в кратера Гейл във височина от порядъка на 200 метра покрива времеви диапазон от грубо десетки милиони до стотици милиони години. По време на този период околната среда в кратера, за който се предполага, че представлява дъно на древно марсианско езеро, се е променяла непрестанно, но недостатъчно, за да се изключи наличието на живот по някое време в историята.
Най-новото доказателство за потенциалното наличие на живот в древната история на Марс е откритието на елемента бор от Кюриозити – това се случва за първи път, откакто се проучва планетата. (wikipedia: бор е химичен елемент, означаван с B, от 2-ри период, с атомен номер 5 и атомна маса 10,811. Простото вещество бор е металоид с температура на топене 2079 градуса по Целзий и на кипене 4000 градуса. Той е и едно от най-твърдите вещества в природата с твърдост 9,5 по скалата на Моос.)
Виждаме химическа комплексност, която е индикатор за дълга история на взаимодествие с водата. Колкото по комплицирана е химията, толкова е по-добра за средата за живот, казва Джон Гроцингер, член на екипа на Кюриозити и геолог от Калифорнийския технологичен институт в Пасадена.
Наличието на бор, хематит и глинени минерали подчертават мобилността на елементи и електрони, което е добър сигнал за живот.
На базата на наблюденията на Кюриозити учените считат, че първоначално кратерът Гейл е бил езеро от прясна вода (pH неутрална). С течение на времето тя е увеличавала своята киселинност, а малко по-късно е станала и солена.
Това се е случило в течение на милиони години, в които езерото е пресъхвало и се е запълвало отново с повишаване на водата под основата.. Въпреки промените Гроцингер вярва, че районът е бил обитаем, че някои форми на микробен живот може да са били поддържани от „подземните" води по време на периодите на суша.
Ако условията в древната история на Марс са били до голяма степен подобни на земните, то там, където има вода, има голям шанс да има и живот. Изобилните следи от силициев диоксид, който чудесно запазва микробни форми на живот на Земята, намерени в пробите, взети от Кюриозити, също дават достатъчни поводи за бъдещи мисии в търсене на следи от живот на Марс.
