В книгата „Подводният свят: загадъчните корени на цивилизацията“ на Греъм Хенкок се описват многобройни съоръжения, открити под водата по цял свят. Повечето от находките, за които разказва Хенкок, се намират на дълбочина не повече от 120 метра.
Това не е чудно, тъй като нивото на морето никога не се е спускало под тази отметка през времето, в което хомосапиенсите са бродили по земята. Потъналият на дълбочина 700 метра град край бреговете на Куба, открит от Полина Зелицки и Пол Вейнцвейг по време на съвместна кубинско-канадска експедиция, се явява рядко изключение.
Опровергаване на старите теории
Как съществуването на подводен град на такава дълбочина се съгласува с общоприетото мнение, че нивото на морето никога не е слизало толкова ниско? Хенкок пише: „Никой не е очаквал да открие потънал град на дълбочина 700 метра – това може да се е случило само в резултат на колосална тектонична катастрофа, а не поради покачване на морското равнище.“
Но идеята, че градът първо се е намирал над морското равнище, а след това е потънал в дълбините вследствие на тектонична активност, не издържала изучаването от експертите. Гренвил Дрейпър от университета на Флорида смята за много малко вероятно да се е случило подобно нещо. „Никога не е съобщавано за катастрофа от подобен мащаб.“
Ако предположим, че забележката на Дрейпър, опровергаваща вероятността градът да е потънал, заслужава доверие, ще бъдем принудени да признаем, че градът е бил построен да речем на същата дълбочина, на която се намира днес. С други думи, стигаме до абсурдното заключение градът да е построен под водата.
Макар че привържениците на теориите за водни маймуни може да не се съгласят, става ясно, че сме в задънена улица. Възможно ли е да съществува алтернативна теория, която да обяснява задоволително съществуването на съоръжение на такава дълбочина?
Великите морета и необятните дълбини
От другата страна на Атлантическия океан се намира Средиземно море. Това огромно море, разделящо Европа и Африка, е съществувало винаги, или поне от времената на появата на съвременния човек. В продължение на хилядолетия сменящите се една след друга велики нации и империи, сред които финикийци, гърци, картагенци и римляни, са плавали по Средиземно море.
През 146 г. пр.н.е., благодарение на победите в Пуническите войни срещу Картаген, Рим е постигнал това, което не е успяла нито една от известните до този момент цивилизации, а именно контрол над цялото Средиземно море в ръцете на една държава.
С право римляните са наричали морето, което са владели, marenostrum – нашето море. Могли ли са те да си представят, че „тяхното“ море някога, дълго преди появата на човека, е представлявало сух затворен басейн? Възможно е да са знаели за това.
В „Естествена история“ на Плиний Стари, в която се споменава за традиционните представи на народите, живеещи край Гибралтар, пише: „Те също са вярвали, че (Гибралтарският проток) е изкопан от тях, след което морето, преди това затворено, е получило достъп към океана и по такъв начин е изменило лицето на природата.“
Възможно ли е Карибско море да е имало подобна геоложка история, както и Средиземно море? Тоест възможно ли е Карибско море да е било сух басейн в периода на съществуването на съвременния човек?
Колкото и невероятна да изглежда тази хипотеза, ако тя е вярна, би дала просто и изящно решение на обсъждания проблем, а именно: по какъв начин може да е построен град близо до или под морското равнище. Възможно – по време на максималното понижение на нивото на Световния океан. Ако Карибско море просто не е съществувало в продължителен период от времето в човешката история, то достатъчно развита цивилизация, населяваща този регион, може да е построила град на сушата 300 метра под морското равнище, дори 3000 метра под него.
Когато се е образувало Карибско море, тези градове са потънали на дълбочината, еквивалентна на нивото, на което са били построени. Подводният град край бреговете на Куба може да е бил един от тези хипотетични градове. По такъв начин би било открито обяснение на съществуването на град на такава дълбочина.
Суша и море
Какви са необходимите условия Карибско море да е било суша?
Първо, архипелагът Уест Индия, който днес представлява група от острови над морското равнище, разделени от водни пътища, трябва да е бил част от суша, лежаща над морското равнище по цялата си дължина. С други думи, между полуостров Юкатан и Куба вместо пролив трябва да е съществувал сухопътен мост, както и между остров Куба и остров Хаити и остров Хаити и остров Пуерто Рико, и така нататък, и накрая остров Гренада трябва да е бил съединен с южноамериканския континент с мост на мястото, където ги разделя пролив.
Действително, ако Антилските острови са напомняли на централноамериканския провлак, простирайки се в неразривна и равномерна верига над морското равнище, то Карибският басейн би бил затворен и изолиран от Световния океан.
Но изолираността на Карибския басейн, макар и необходимо условие, не е достатъчна, за да стане той сухопътен. За това трябва да има още едно условие, а именно – изпарението трябва да превишава валежите. Днес действително изпарението превишава валежите в Карибския басейн, но дали е било така през цялото съществуване на съвременния човек при многократното изменение на климатичните условия?
Вероятно отговорът ще бъде положителен, тъй като тропическите и субтропическите райони, към които принадлежи Карибският басейн, са преживели минимално изменение на климата дори насред ледниковите и междуледниковите периоди в епохата на плейстоцена.
Следователно има основание да се направи заключение, че в Карибския басейн изпарението е превишавало валежите в продължение на дълъг период от време.
Тоест, ако Карибският басейн е бил изолиран от Атлантическия океан, а изпарението е превишавало валежите върху водосборната му площ, то той би представлявал суша.
