Според Казуо Ишигуро, има тре сфери в науката, които ще променят начина, по който живеем и взаимодействаме с другите през следващите няколко десетилетия: генното инженерство, роботиката и изкуственият интелект (ИИ).
Ишигуро е един от най-четените писатели в наши дни. Той е автор на „Никога не ме оставяй" (Never Let Me Go), антиутопия за бъдеще, в което хората са клонирани за донорство на органи. Възможността за фундаментална промяна на живота в бъдеще време, предизвикана от напредъка на науката обаче, може да се окаже нещо повече от продукт на въображението на писателя.
Той посочва метода CRISPR като пример. Откритието на този инструмент за моделиране на гените дава възможност на учените да променят генома, проправяйки пътя за безпрецедентни приложения в медицината. Дори към днешна дата вече могат да се заменят сбъркани гени с работещи, което е огромно постижение само по себе си. Колкото повече научаваме на базата на тази нова технология, толкова по-възможно става модифицирането и подобряването на функционални гени с цел създаване на интелектуално и физически по – развити хора.
Все повече се движим в посока на реалността от филма Гатака (Gattaca), в който обществото е разделено на две класи. Едната му половина се състои от хора с генетични модификации, които са по – здрави, по – умни, по – силни – т.нар. дизайнерски бебета. Другата половина се състои от хора, чийто генетичен материал е оставен на случайността, немодифициран и се намира много по-ниско в биологичната йерархия.
Ишигуро вярва, че ние несъзнателно се движим тъкмо в посоката на това антиутопично бъдеще, защото светът тепърва трябва да отдаде на науката и технологиите повече от просто периферно внимание. Естествено, ние се радваме на заглавията, отдаваме заслуженото на всяко поредно постижение, но не се ангажираме в смислени разговори за посоката, в която ни водят тези постижения, нито за въздействието, което ще имат върху живота ни.
Развитието в роботиката и ИИ например означава, че огромна част от интелектуалния капитал ще се прехвърли към това, което наричаме „господарите на вселената от Силициевата долина" – вече няма да е „под опеката" на университети и правителствени лаборатории. Липсата на регулации по отношение на това динамично развитие също е повод за тревога. И разбира се, дебатът за етичните основи на генните модификации, като метода CRISPR.
Разсъжденията на писателя за бъдещето са свързани с откриването на нова математическа галерия в Научния Музей в Лондон. В изложбата е включен и бащата на автора, океанографът Шизуо Ишигуро, създал машина, която може да предсказва крайбрежни бури.
Писателят се надява, че изложения като това ще предизвикат повече дискусии за траекторията, в която се движат научните изобретения и експерименти и ще събудят по-дълбок обществен интерес. Тези пробиви, смята той, имат реално въздействие, което си заслужава да бъде дискутирано на по-широка основа.
