Сакралната геометрия е свещена геометрия на формите, лежащи в основата на живота, а пирамидата е един от най-мощните ѝ символи.

Египетските пирамиди се явяват невероятен пример за геометрична и математическа мистика.

Трите пирамиди в Гиза се разполагат в правоъгълник, формиран от фигурата vesica piscis, която се образува, когато центровете на два кръга с равни радиуси са разположени един в друг. Площта, ограничена от пресичащите се дъги, е vesica piscis.

За основна константа в архитектурата, живописта и науката се смята Златното сечение, а именно такова се явяват пропорциите на Великата пирамида в Гиза. Пирамидата съдържа огромно количество информация за строежа на Вселената, Слънчевата система и човека, кодирани в геометричната ѝ форма, във формата на октаедър, чиято половина тя представлява.

Снимка от въздуха показва, че пирамидите в Гиза са разположени на линия, която ясно съответства на спиралата на Фибоначи. Върхът на всяка от трите пирамиди лежи на спиралата на Златното сечение, или на спиралата на Фибоначи, която при разгръщане се доближава до спиралата на Златното сечение.

Древните строители са изградили този величествен монумент с инженерна точност и симетричност. Това строително чудо е изградено не на равна площадка, а на масивен природен хълм с височина 9 метра, който заема 70% от основата на пирамидата.

Основни характеристики на Великата пирамида в Гиза:

Изчисленията показват, че параметрите на трите главни пирамиди и други, намиращи се в платото Гиза (височина, ъгли на наклоните, периметър, взаимно разположение) са свързани помежду си.

Конструкцията на Великата пирамида се основава на пропорции Фи = 1,618. Архитектите на пирамидите са въплътили в камъните основополагащите принципи на Сакралната геометрия:

Ако през пирамидата се прокарат две перпендикулярни плоскости, преминаващи през центъра, се получават два двойни златни триъгълника, чието пресичане дава кръст в квадрат – един от основните езотерични символи на Древен Египет.

Пирамидата се явява пример да квадратура на кръга – една от трите прочути нерешими задачи на древността, решена превъзходно от древните архитекти.

Височина – 138,7 метра, първоначална височина – 146,6 м.

Ъгъл на наклона – 51° 50′.

Дължина на страничния ръб (първоначално) – 230,3 м.

Дължина на основите: юг – 230,45 м, север – 230,25 м, запад – 230,35 м, изток – 230,4 м.

Площ на основите – 5,3 ха.

Периметър – 921,45 метра.

Средна маса на каменните блокове – 2,5 тона.

Най-тежкият каменен блок – 15 тона.

Количество блокове – около 2,5 млн.

Обща маса на пирамидата – около 6,5 млн. тона.

Ширина, на която се намира пирамидата – 30°.

Периметърът на основата на Хеопсовата пирамида, делен на двойната височина, дава числото Пи –3,1415…(921,45/2*146,6=3,142).

Периметърът на основата е равен на дължината на окръжността, чийто радиус е равен на височината на пирамидата (2*3,14159*146,6=921).

Дължината на основите, изразена в египетски „лакти“ (една от стойностите е 0,635 м), съответства на продължителността на земната година (230/0,63=365).

Сборът на четирите страни на пирамидата – 921,45 метра, е равна на половин минута от ширината на екватора. Един градус от ширината на екватора покрива 110 573 м, а всяка дъгова минута – 1842,88 м, което е двойно повече от периметъра на пирамидата.

Ако се умножи първоначалната височина на Великата пирамида – 146,6 м, по един милион, се получава най-малкото разстояние от Земята до Слънцето – 147 098 074 км (перихелий).

Съотношението на първоначалната височина на Великата пирамида към нейната основа е била 7:11. Това съотношение има редица важни геометрични свойства. В него се крият числата Пи и Фи.

Площта на всяка от границите на пирамидата е равна на квадрата на нейната височина.

Дължината на границите на пирамидата, делена на височината, дава Фи – 1,618.

Дължината във футове – 484,4, съответства на 5813 дюйма (5-8-13) – числа от редицата на Фибоначи.

Кръгът олицетворява вечността, Слънцето, Ра. Кръгът е вечен, цикличен, но в него отсъства посока; всяко движение по кръга е равносилно на отсъствие на движение.

Древногръцкият символ на вечността Шен представлява пръстен с препаска в долната част. Бог Хор, изобразен във вид на сокол, държи в ноктите си знака на вечността Шен – символа на душата Ба.

Квадратът символизира материята, земята, четирите посоки на света, четиримата синове на Хор. Квадратът въвежда система от координати, неговите посоки и ъгли са точни и съвършени.