Древен комплект от оловни таблички, съдържащи включително първото известно изображение на Исус Христос, дълго време е бил смятан за фалшификат, но сега експертите са изяснили, че артефактът действително е на около 2000 години.
Оловните кодекси на Йордания са комплект от оловни таблички, някои от които с размери на кредитна карта, а други – на паспорт. Те са съединени с оловни пръстени.
Според някои данни табличките са открити от йордански бедуини в местна пещера, според други – „книгата“ е била семейна реликва на един от бедуините. Артефактът е станал известен на света през 2011 година.
Първоначалният анализ е установил, че кодексите се отнасят към I в. от н.е., което ги прави най-древната християнска реликва. На оловните страници има надписи на арамейски, дреноеврейски и древногръцки език, които разказват за живота на Исус Христос. Има изображение и на самия Спасител.
Съдържанието на надписите обаче има много малко общо със съвременното християнско учение. В тях например се казва, че Богът, на който се е прекланял Христос, е бил едновременно от мъжки и от женски пол, пише Daily Mail.
Поради тази причина традиционните религии и редица учени се отнесли скептично към находката, смятайки я за фалшификация.
Професорите Роджър Уеб и Крис Джейнъс от университета на Съри са провели химичен анализ на антиката. По-конкретно кодексите били съпоставени с образец от древноримско олово, открито в британското графство Дорсет – двата артефакта се оказали съвместими.
Освен това било изяснено, че йорданското олово не проявява радиоактивност, възникваща поради полония, който се съдържа в съвременните образци от този метал.
Вътрешната корозия на пластините позволява да се предположи, че кодексите са поне на 1800–2000 години. Разбира се, отбелязват изследователите, разпадът на структурите в голяма степен се дължи на условията на околната среда, в които е било съхранявано оловото. Но учените са открили окисление и разрушение на атомно ниво, които не са наблюдавани при оловни обекти на възраст няколкостотин години.
Такъв ефект не може да се постигне по изкуствен начин (например чрез нагряване) и това заедно с текстологичните данни, както отбелязват изследователите, дава „убедителни доказателства“, че йорданските кодекси се отнасят към началото на новата ера.
