Швейцарски и датски геолози смятат, че магнитните полюси на Земята периодично сменят местата си заради необичайни вълни във вътрешността на течното ядро на планетата, като трансформират неговата магнитна структура, става ясно от статия, публикувана в изданието Nature.
Посоката на стрелките на компаса не се явява постоянна за нашата планета. Периодично, около веднъж на 450 000 или 1 000 000 години, северният и южният магнитен полюс на Земята сменят местата си. Следи от такава промяна са открити от учените в структурата на древни глини и вулканични породи. Например преди около 40 000 години северната стрелка на компаса е сочила съвременния южен полюс, а южната – северния.
Засега учените не знаят защо магнитната ос на планетата се преобръща, как протича този процес и как влияе той на живота на Земята. Част от геофизиците смятат, че подобни инверсии на полюсите протичат сами по себе си, в резултат на вътрешни процеси в ядрото на Земята, а други са на мнение, че тези преобръщания се дължат на външни фактори, включително на падането на астероиди или мащабни тектонски изменения в горните слоеве на мантията и кората.
Както разказват Андрей Шейко и колегите му от Геофизичния институт в Цюрих (Швейцария), за последните 20-30 години учените са измислили десетки различни модели, описващи този процес. Нито един от тях обаче не отразява всички известни свойства на земното ядро, включително неговия вискозитет, топлопроводимост и редица други параметри.
Екипът на Шейко твърди, че е успял да реши този проблем. Учените са на мнение, че на повърхността и във вътрешността на планетното ядро могат да възникнат колебания, които се разпространяват от „екватора“ на ядрото към неговите полюси. Тези динамо-вълни, както ги наричат изследователите, влияят по специфичен начин на течното метално ядро, което се явява източник на магнитното поле на планетата. Самите колебания се предизвикват от въртенето на Земята около своята ос.
Според изчисленията на учените от Цюрих съществуват множество сценарии и комбинации на скоростта на въртене на планетата и темповете на „смесване“ на породите в нейното ядро, при които Земята или сходно с нея небесно тяло притежава променливо магнитно поле, променящо периодично местата на своите полюси.
