Стар пън, който плава вертикално във вулканично езеро в САЩ, остава загадка за учените вече повече от век.

Езерото Крейтър, кратерно езеро в щата Орегон в северозападната част на САЩ, е най-дълбокото езеро в страната. Но водоемът, дал названието на едноименния национален парк, привлича вниманието на учени и туристи не само заради своята дълбочина, която достига 597 м, и чистата вода със завладяващ син оттенък.

Необичаен стар пън, неясно откъде озовал се в деветото по дълбочина езеро в света, вече повече от век плава във водоема и привлича вниманието на изследователи и туристи.

Първото описание на стърчащото от водата дърво е било направено още през 1896 г. от Джоузеф Дилър. Според неговите записки плаващият труп имал белезникав оттенък, ширината му била 60 см, а над повърхността на водата се извисявали около 130 см, като пънът бил достатъчно устойчив, че да издържи теглото на човек. Тогава Дилър видял през прозрачната вода, че са се запазили и остатъци от корени на дървото, които го накарали грешно да смята, че той се държи за дъното.

Рейнджър позира върху пъна през 30-те години на миналия век.

При второто си посещение на езерото изследователят открил пъна да плава на съвсем друго място, което било на 400 метра от първото. Целият последвал век учените продължили да изясняват защо този Езерен старец, както го нарекли, плава не в обичайното хоризонтално, а във вертикално положение, как се е озовал в езерото и на колко години е.

Известно е, че 10-метровият пън някога е бил ствол на канадска цуга – вечнозелено иглолистно дърво, което расте в Северна Америка. Има хипотеза, че дървото е попаднало във водата на кратерното езеро заедно със свлачище, но най-много спорове предизвиква вертикалното му положение.

Според една от версиите първоначално в корените на дървото е имало тежки камъни, които са го карали да стърчи над водата. С времето долната част на ствола се е напоила с вода, станала е тежка и пънът останал да плава в това положение вече без корени.

В полза на версията с камъните в корените говори случай с изригването на вулкана Сейнт Хелънс през пролетта на 1980 година. Тогава след свлачище стотици дървета плавали вертикално на повърхността на езерото Спирит. Но всички те завършили еднакво – първоначално имали голяма коренова структура, плавали няколко години, а след това отишли на дъното.

Защо Езерният старец остава цял повече от век, не потъва и се държи вертикално, остава загадка.

Езерният старец, пън, Орегон

Привлича внимание и способността на този пън да се движи бързо по повърхността на езерото. Независимо от голямата маса и липсата на платна, във ветровито време пънът е способен да измине 7 километра за един ден.

През 1938 година учените провели тримесечен експеримент по проследяване на движението му по повърхността на езерото. Оказало се, че пънът е способен да се придвижва по-надалече и по-бързо, отколкото смятали учените: от 1 юли до 30 септември той преодолял разстояние над 100 километра.

„През юли, август и първата половина на септември пънът плава почти изключително в северната част на езерото. Това определено сочи, че в това време на годината тук преобладават южни ветрове, които се отклоняват от стените на кратера, създават завихряне и карат дървото да плава насам-натам", се казва в доклада на естествениците Уейн Карчнър и Джон Дер.

Едно от наблюденията на движението на пъна, направено в началото на ХХ век.

Впрочем, според твърденията на служителите на националния парк, пънът невинаги следва посоката на вятъра. „Може да се помисли, че 1,2 метра над повърхността трябва да действат като платно. Но понякога той се движи по езерото срещу вятъра", разказва местният еколог Марк Буктеница пред CBS News.

Единственото, което се знае за пъна с точност благодарение на съвременни научни методи, е неговата възраст. Според местния биолог Скот Гирднър радиовъглеродният анализ е установил, че дървесината е поне на 450 години.

Затова, като се отчита, че самото езеро Крейтър е било открито едва в средата на XIX век, остава да се гадае колко години плава загадъчният пън в него.

Възможно е той да се е съхранил благодарение на кристално чистата вода на езерото, в което почти няма риба. От шест интродуцирани през 1881–1941 г. вида риби тук са оцелели само два – дъгова пъстърва и червена сьомга.

Освен това на дълбочина 120 метра се среща свободно плаващо растение – мъх фонтиналис. И единственото място край повърхността, където се среща той, е потопената част на пъна. Това може да сочи, че някога Езерният старец е плавал надълбоко, смятат учените.

За служителите на парка Езерният старец е не просто пън, който плава на повърхността. „Той има характер, история и се явява част от парка", казва Гирднър. Смята се, че пънът е пазител и предсказател на времето, и веднъж той показал своя нрав.

През 1988 година учените са провели подводно изучаване на езерото и с цел безопасност прикрепили Стареца с котва към остров Уизард. Както твърдят свидетели, в този момент небето се покрило с облаци, вдигнала се силна буря, която отминала чак когато пънът се откъснал от котвата и продължил да плава свободно по езерото.