В мрежата се появи доклад за работоспособността на „невъзможния двигател“ EmDrive, написан от отдела Eagleworks (НАСА) и готвен за публикация в рецензираното издание Journal of Propulsion and Power.
Според документа многобройните тестове във вакуум и въздух потвърждават наличието на тяга в двигателя на ниво 1,2 ± 0,1 милинютона на киловат. Съдържанието на статията първоначално се появи на форума на НАСА Spaceflight, но впоследствие беше свалено и отново публикувано в изданието Nextbigfuture.
EmDrive се състои от две основни части – магнетрон, произвеждащ високочестотно магнитно излъчване, и резонатор във формата на отсечен конус. Според твърденията на изобретателя на двигателя Роджър Шойър, поради асиметрията на резонатора налягането върху задната и предната му стена е различно и именно това предизвиква тягата.
Но подобен принцип на работа (както и по-сложните идеи, свързани с „отблъскване“ от вакуума) нарушава закона за съхранение на импулса и предполага съществуването на някакви нови ефекти. По-конкретно съмнително изглежда отсъствието на работно тяло в двигателя.
Едновременно с това простотата на двигателя позволява експериментално да се провери неговата работоспособност. Многобройните проверки се сблъсквали с това, че фиксираната тяга едва с малко превишавала грешката в измерванията, а това не позволявало да се направи окончателен извод за неговата работоспособност.
Освен това за фиксираната тяга можели да бъдат отговорни странични процеси – взаимодействието с проводниците, магнитното поле на Земята или въздушните потоци. Новият документ описва вакуумни експерименти с EmDrive, в които е отчетено влиянието на повечето фактори.
Според публикувания доклад двигателят развива тяга, чиято величина се увеличава с мощността на магнетрона. Физиците са получили стойности на тягата от няколко десетки микронютона при мощност на магнетрона от 40, 60 и 80 вата. Освен това при всеки старт EmDrive бил ориентиран по няколко различни начина – въртейки се на торзионни везни по часовниковата и срещу часовниковата стрелка, както и развивайки тяга в посока към оста на везните.
В документа се посочва, че експериментът изключва тяга от електромагнитно излъчване или взаимодействия с околните уреди.
Авторите на статията отбелязват, че отделяната тяга от 1,2 милинютона на киловат е на порядък по-малко от аналогичната величина при йонните двигатели на Хол (60 милинютона на киловат). И все пак двигателят теоретично може да намери приложение за продължителни космически полети, тъй като не изисква работното тяло на реактивния двигател.
Но дори установената тяга да се потвърди и в други аналогични независими експерименти, сериозно препятствие за прилагането на устройството може да стане липсата на теория, описваща неговата работа – това прави неговото поведение непредсказуемо.
По-рано EmDrive беше тестван в Техническия университет на Дрезден – физиците също изпитаха невъзможния двигател във вакуум и не успяха еднозначно да изключат наблюдаваната тяга. Тя се равняваше на около 20 микронютона при мощност на магнетрона 700 вата.
Сред възможните неотстранени източници на тягата било взаимодействието с проводниците, по които се предавал ток към магнетрона. Учените отбелязаха, че такива експерименти позволяват да се създадат нови методи за свръхточни измервания на тягата.
Моделиране на магнитното и електрическото поле в резонатора.
© Harold White at el.
