Група учени от Франция и Гърция предложиха ново обяснение на причините за гибелта на загадъчната Минойска цивилизация и произхода на легендата за Атлантида, съобщава The Daily Mail.

Изданието се позовава на изследване, проведено в архипелага Санторини. Известно е, че в древността той е бил един остров, но бил разрушен от изригването на супервулкан. Някои смятат, че Санторини всъщност е бил самата Атлантида, за гибелта на която е писал Платон през 360 г. пр.н.е. Той разказвал за процъфтяващ остров, който внезапно потънал в морето и изчезнал без следа.

Впрочем не всички са приели това обяснение. Критиците напомнят, че Платон е посочил времето на гибелта на Атлантида като „преди 9000 години", тоест тя е загинала около 9400 г. пр.н.е.

През 1628 г. пр.н.е. катастрофално изригване на супервулкан разрушило средата на остров Санторини и оставило на негово място дупка с обем 133 куб. км, погълната от морето. Разрушаването на острова предизвикало цунами и „бомбардировка" на околните територии с отломки и вулканична пепел, които нанесли смъртоносен удар на критско-минойската цивилизация, пояснява РИА Новости.

Тимоти Друит (Timothy Druitt) и колегите му от университета Клермон в град Клермон-Феран (Франция) вече няколко години изучават следите от това изригване в опит да разберат колко бързо се е случило то, до какви последствия е довело и как може да се защитим или предскажем подобни катастрофи.

Преди четири години учените изяснили, че изригването е настъпило практически мигновено по геоложки мерки – само за 100 години магмената камера под острова била запълнена с „пресни" разтопени породи, които нагорещили местните запаси от магма, накарали я да се разшири и буквално да разкъса острова на части.

В новото си изследване екипът на Други е изучил това, което се е случило непосредствено след изригването, като изучил състава на породите в морето на мястото на бившия кратер на супервулкана, и е съставил топографски карти на неговите околности на дъното с помощта на водолази и батискафи.

Необичаен „канал" в северозападната част на архипелага, който учените открили под водата, им разказал какво се е случило с острова и околния океан по времето на изригването и в първите дни след катастрофата.

Например необичайно дълбоките стени на този канал и неговата структура сочели, че стените на супервулкана на остров Санторини са се срутили още преди в изригващия му кратер да нахлуе морска вода. Това означава, че цунамито, което предполагаемо е било предизвикано от разрушаването на острова и падането на негови „отломки" в Егейско море, е било родено по съвсем различен начин.

Учените не се съмняват в съществуването на въпросното цунами – за неговото възникване ярко свидетелстват следи от морска вода и пясък в минойските дворци на Крит, където тя може да е попаднала само ако височината на вълните на брега е превишавала десет метра. Съответно Друит и колегите му започнали да търсят друго обяснение на възникването на този „велик потоп".

Следи от това събитие учените са открили в центъра на бившия кратер на вулкана и на няколкостотин метра от бреговете на архипелага.

Както показал анализът на породите в централната част на бившия остров, на първите етапи от изригването част от Санторини се е взривила поради това, че в централната част на острова се е намирала лагуна с морска вода, която е станала първата „жертва" на горещата магма, издигаща се от недрата на Земята. Този взрив е довел дотам, че южната част на вече бившия остров е била буквално моментално залята от мощни потоци магма, чийто обем е надвишавал 16 кубически километра.

В крайна сметка те са се „плъзнали" в Егейско море, покривайки дъното край южните брегове на Санторини с 60-сантиметров слой нови породи, и предизвикали мощно цунами, чиято височина край бившия остров превишавала 35 метра. Цунамито е спаднало до около десет метра чак когато е достигнало бреговете на Крит.

Практически веднага след това стените на вулкана са се срутили, след което морето е пробило стената от вулканична пепел, формирала се в североизточния канал на дъното на съвременното море. Водите са започнали да запълват образувалата се котловина, като я напълнили изцяло само за 40 минути, ако дълбочината на канала е била същата, както днес.

Толкова бързо протичане на подобни геоложки катастрофи говори, че супервулканите, особено тяхната островна разновидност, следва да бъдат обект на специално внимание, отбелязват учените.

Изследването на учените е публикувано в изданието Nature Communications.