В Средновековието и по-рано, заедно с проповядването на християнството, се развивала активно и черната магия. Затова освен от Библията хората се интересували и от така наречените гримоари – пособия по окултни науки.

Смятало се, че неизкушен човек, прелиствайки една от тези „черни книги“, се лишавал от разум. Успелият да я разбере получавал магически сили и ключ към тъмни знания.

Една от тези книги е добре известният Кодекс Гигас, или Дяволската библия. Но до наши дни е достигнала още една.

Смята се, че „Некрономикон“, или „Ал Азиф“ („Воят на нощните демони“) е съдържал заклинания, чието произнасяне можело да призове тъмни същества. Авторството се приписва на Абдула Ал-Хазред, живял около 600-700 г.

Първото споменаване на „Некрономикон“ през ХХ век е на писателя Хауърд Лъвкрафт в едно от своите произведения. Той толкова правдиво описал съдържанието на книгата, нейните преводи от арабски на други езици, че мнозина смятали: Лъвкрафт я е виждал лично. Мнозина изследователи са склонни да смятат, че „Некрономикон“ е плод на фантазията на писателя, а такава книга никога не е съществувала в действителност.

Има мнение, че „Некрономикон“ може да е всъщност „Мистериите на Червея“ (лат. „De Vermis Mysteriis“). Около 1680 г. монах открил ръкописа в един от замъците на Британия и го отнесъл във Ватикана. Там направили няколко екземпляра, независимо че книгата била забранена за четене.

При управлението на Теодосий I Велики „Мистериите на Червея“ били изгорени, но някои екземпляри попаднали в ръцете на адепти на черната магия. Любопитно е, че тя е просъществувала от Ранното средновековие чак до английската буржоазна революция. Мнозина смятат, че нейното могъщество обяснява и нейното наличие.

З

а автор на „Мистериите на Червея“ се смята Терций Сибелиус (р. 280 г. от н.е.). На младини той изкарал военна служба в Египет. Отличил се с жив и остър ум, както и със страст към колекционирането на различни артефакти. За малки суми той придобивал, а често и вземал със сила от местното население статуетки, амулети, свитъци папирус с информация от религиозно и философско съдържание.

Към християнството, както и повечето хора от онова време, той се отнасял крайно отрицателно, но и в преклонението пред римските богове вероятно не виждал никаква полза.

От секретните документи, написани по заповед на Юлиан Отстъпник и достигнали до наши дни във вид на малки откъси, човекът, или по-точно човекоподобното същество, приобщило Сибелиус към вледеняващи кръвта култове, бил етиопският магьосник Талим, като е дадена и датата на написването на „Мистериите на Червея“ – 331 г. от н.е.

В същото време, по откъслечни сведения, Сибелиус вече се бил оттеглил от предишните дела ветеран, живеещ в столицата на Империята, в скромна къща, останала му в наследство.

По такъв начин четири столетия преди „Некрономикон“ се появил труд на латински език. Книгата се разпространила много бързо след познавачите на черната магия и била забранена от императорите. При Теодосий II практически всичките ѝ екземпляри били унищожени, но тя оцеляла в ръцете на адептите на черното изкуство, открили приют сред варварите в далечните краища на Империята. „Мистериите“ отново оцелели.

В известен смисъл, благодарение на преследванията, на които била подлагана „тъмната мъдрост“, тя шествала пред Благата Вест, прогонена от цивилизованите страни, и много варварски народи я научили и приели преди Кръщението.

През 1680 г. абат Вартоломей пристига в имението на граф Кевин Мърчънт, за да изпълни секретно поръчение на Негово Светейшество папа Инокентий XI, която се състои (както става ясно от неговите мемоари, написани след окончателен разрив с църквата и в които той директно заявява, че не вижда смисъл в пазене на тайната и не се страхува от Светата инквизиция), в провеждането на стриктно разследване на „безбожната и опасна за обществото дейност на графа“.

Могъщият и нечовешки интелект на Мърчънт лесно разобличава намеренията на абата, но графът не прави и най-малък опит да скрие своята принадлежност към най-лошия вид магьосници – Заклинателите – и охотно споделя с абата своите чудовищни знания.

По-скоро абат Вартоломей не просто разследва „безбожната дейност“, а с удоволствие участва в зловещи окултни експерименти.

Ние не знаем при какви обстоятелства (в мемоарите по този въпрос се казва изключително малко) той открива книгата в заспалите гори на Северна Англия. В запокитено село, което не съществува на нито една карта, заобиколено от непроходими блата…

Абатът, вече посветен в традицията на Заклинанията, успял не само да се добере до селото жив, но и да се върне оттам с латински текст на книгата, като някои фрагменти от открития от него текст, например Черният Скрижал, са били написани на мъртви езици – всички тези места абатът е превел на латински – очевидно му е бил известен ключът. В книгата имало две специални азбуки – Стара от 22 знака и Млада от 17 знака.

Такава е историята на древното писание, наречено „Мистериите на Червея“. От средата на миналия век „Мистериите“ започнали често да се появяват по лавиците на търговците на книги.

––––––––-

Източници:

http://www.kulturologia.ru/blogs/231016/31899/

http://infoglaz.ru/90578-tayny-chervya-nekronomikon-drevnosti-skachat.html