Често подценяваме силата на мълчанието по време на разговор, а това е мощен инструмент в комуникацията. Ето някои примери:
Твой клиент спира да говори, но усещаш, че има какво още да каже. Дали е по-вероятно да получиш отговор ако запазиш мълчание или ако директно попиташ има ли да каже още нещо? Мисля, че тишината е по-доброто решение, най-малкото защото клиентът усеща по-малко натиск.Тъкмо казваш нещо. Представи си, че партньорът в комуникацията запазва мълчание за момент преди да отговори, вместо директно да скочи. Не би ли предпочел(а) този вариант? Това предполага, че осмисля чутото, а също и че има повече интерес към това, което имаш да кажеш, сякаш те изчаква да продължиш, вместо да е нетърпелив и трудно да те изчаква да свършиш, за да може да каже нещо от своя страна. В действителност това е много полезно правило – да изчакаш около секунда време след нечие изказване. Трябва да призная, че дори аз не винаги го правя.Прекият ти началник ти казва, че ще ти даде достъп до информацията която ти трябва в понеделник, при положение, че много добре знае, че я искаш по-скоро. Кое според теб ще ти донесе повече полза: гледаш го в очите и мълчиш или казваш „Знаеш, че ми трябваше до петък"? Мълчанието изразява твоето неудоволствие, но е по-малко вероятно да предизвика отбранителна позиция или антипатия по твой адрес.Представи си, че си на битпазар и виждаш предмет, който ти харесва. Питаш за цената и получаваш отговор „20 долара". Кое според теб ще ти донесе по-добра сделка: мълчиш и гледаш продавача разочаровано или се обръщаш да си ходиш и казваш „прекалено е скъпо". Мисля, че първото.Партньорът ти в разговора тъкмо е казал нещо, което те е разгневило. Кое е по-мъдро, да отговориш или да замълчиш? Мълчанието ти дава възможност да „се поохладиш", но предоставя и шанс на другата страна да размисли и да каже нещо по-мило. Ако веднага отговориш е по-вероятно да засилиш напрежението и така да създадеш повече жега вместо светлина.Гледаш пиеса. Актьорът казва нещо важно. Неговият партньор в пиесата може веднага „да скочи" или да запази мълчание, гледайки го в очите. Кой от двата варианта предизвиква у теб по-голямо желание да чуеш продължението. Заредената пауза носи повече дивиденти. Това е полезно, независимо дали си актьор или просто водиш разговор.
Ако се чувстваш некомфортно с паузите, защото мислиш, че те карат да изглеждаш по-глупаво или че капитулираш пред аргументите на другия, можеш просто да кажеш: „трябва ми малко време да обмисля това, което току що ми каза".
Така че, изобщо не е грешка да използваш мълчанието като инструмент в разговорите.
За автора на тази статия:
Марти Немко е американски радиоводещ, колумнист, автор и кариерен коуч (консултант). Биографията му е в Уикипедия. Издал е 8 книги, от които последната е Най-доброто от Марти Немко.
