В книгата „Изгубения символ" на Дан Браун има глава, в която се говори за това, че нашата душа представлява материална субстанция, която може да съществува извън тялото и има тегло, че може да бъде претеглена. Една от героините в книгата, Катерин Соломон успява да премери теглото на човешката душа. Тя поставя умиращ мъж в изолирана камера, оборудвана с много прецизни сензори за тегло. Докато той е жив скалата показва определен резултат, след като смъртта му настъпва е налице намаляване на теглото. Браун не казва точно с колко намалява тежестта, но прави следния коментар: „Разликата, макар и микроскопична, е напълно измерима". Това развитие във фабулата позволява на автора да заключи, че човешката душа съществува.

Всъщност първият документиран в историята подобен експеримент е проведен от д-р Дънкан МакДугъл от Хавърхил, Масачузетс. Репортаж по темата има в New York Times от 7 март 1906 година. МакДугъл засича „промяна в тежестта на тялото", когато човекът умира. Измерването е направено на специално легло, представляващо гигантски кантар с висока прецизност и показало, че „душата тежи 22,4 грама".

Друго подобно измерване е направено около 80 години по-късно през 1990 г. от друг учен – Лиел Уотсън от Университета Ню Йорк. В неговия експеримент смъртникът олекнал с 2,5 – 6,5 грама. Почти идентични резултати с неговите получил и друг учен – докторът на науките Еугениус Кугис от Института за полупроводници на Литовската Академия на науките през 2006 г. Той открил, че в момента на смъртта човек губи от 3 до 7 грама от телесното си тегло.

Все още не е изяснено, дали загубата на телесно тегло може да бъде приписана на душата, а въпросът за съществуването на душа също няма категоричен научен отговор. Експерименти, предназначени да докажат наличието на душа се провеждат в най-малко 25 клиники в САЩ, Канада и Великобритания. Тези опити са под ръководството на д-р Сам Парниа от Университета Ню Йорк. Той е посветил работата си на изследване на хипотезата, че човешката суша напуска тялото след смъртта – феномен, постоянно описван от хора, изпадали в клинична смърт.

Докторът и неговите асистенти правят различни експерименти като например поставят карти с изписани бележки на места, които не са визуално достъпни за пациента в болничното легло. Пациентът, който изпада в клинична смърт за кратък период от време, трябва да прочете бележките и да ги сподели с лекарите. Ако при връщането към живота пациентът успее да сподели правилно написаното, заключението би било, че някаква интелигентна същност напуска тялото по време на смъртта. Какво друго би могло да бъде това, освен човешката душа?

В края на 2014 г. д-р Сам Парниа проведе изследване, в което участвали повече от 2000 доброволци от три страни – САЩ, Австрия и Великобритания, при които било регистрирано спирането на сърцето. 40% от тези, които били спасени от лекарите, заявили, че тяхното съзнание работело дори когато сърцето им спряло да бие. „Знаем, че мозъкът не може да функционира, когато сърцето спре, и се „изключва" в рамките на 20-30 секунди – казва д-р Сам Парниа – Но специалистите успяха да фиксират, че човек осъзнава този факт в продължение на още 2-3 минути, когато вече е настъпила смъртта на организма."

140 от 330-те оцелели твърдели, че си спомнят прекрасно как са им оказали медицинска помощ – те осъзнавали това в момента на реанимацията. Това е най-голямото подобно научно изследване до този момента и макар че не доказва нищо за теглото на душата е определяно от мнозина като първи намек за доказателство за наличието живот след смъртта.

Според скептиците загубата на тегло при настъпването на смъртта може да се дължи на естествени физични процеси (загуба на вода, топлина и т.н.)

В допълнение, отдавна се знае, че също настъпва намаляване на телесното тегло по време на сън. Швейцарски учени доказват в експеримент с 23 доброволци, че в момента на заспиването човек олеква с 4 до 6 грама. Но сънят също не е напълно изследван феномен – какво става със съзнанието на човек по време на сън, а какво се случва с душата?