Синдрома бърнаут или емоциално прегаряне се описва за първи път през 70-те години от американския психотерапевт Херберт Фройденбергер (Herbert Freudenberger), който наблюдавал засилена поява на симптоми на емоционално изтощение, социално изолиране, както и телесни симптоми при хора, занимаващи се с обществени и социални дейности.

Често били засегнати личности с високи алтруистични идеали и изисквания, а също и силно изразено чувство за отговорност. От 90-те години насам понятието емоциално прегаряне се свързва и с други професии като мениджъри, политици, спортисти, хора, които непрекъснато са фокусирани в постигането на целта.

Непрекъснато повишаващите се професионални изисквания на съвременното общество с неговите интензивни комуникации и модерни технологии водят до силно намалено физическо натоварване, но за сметка на това повишено психосоциално напрежение на работещия човек.

ГЛАВНИТЕ СИМПТОМИ НА БЪРНАУТ СА:

1: Емоционалното изтощение: чувство на телесно, умствено и душевно изтощение и преумора, повишена раздразнителност, изнервеност, вътрешно напрежение и безсъние, телесни оплаквания като болки в гърба, стомашно-чревни симптоми, повишена склонност към инфекции.

2: Изолацията и отчуждението: досегашната професионална и социална ангажираност се заместват от цинизъм, безразличие и емоционално обедняване, както и все по-засилващо се социално изолиране и отчуждение от останалите.

3: Усещането за провал: досегашното идентифициране с работата и професионалните задължения се измества от неудовлетворение, изпразване от смисъл, намалена работоспособност.

Синдромът бърнаут често се асоциира с психически заболявания като депресия, алкохолното пристрастяване, а също и с хронично безсъние, повишен риск от сърдечно-съдови заболявания и инфаркт, трайна нетрудоспособност.

Външни фактори за бърнаут (най-често свързани с работното място)

междуличностни екстремни ситуации в професионалното ежедневиевисока позиция на работното място и вземане на отговорни решенияпрекарване на прекалено много време на работното място в комбинация с влагане на твърде много умствена енергияекстремно високи изисквания за постигане на определени целидвойно натоварване по семейни и служебни причини

Вътрешно-личностни предпоставки за бърнаут

висока мотивациясилна ангажираностцеленасоченостперфекционизъмнеобходимост от хармонияидеализъм

ЕТО КАК ИЗГЛЕЖДАТ ФАЗИТЕ, В КОИТО ПРОТИЧА И СЕ РАЗВИВА СИНДРОМЪТ БЪРНАУТ:

Фаза 0 – радост

Началото е свързано с много енергия, големи надежди и много активност. Точно преди началото в главата на човек изникват картини, които описват идеалното желано състояние. Това води със себе си и позитивни усещания, радост от новото ...

Фаза 1 – пролет

В първите дни и седмици светът си е съвсем нормален, но човек подценява факта, че разходът на енергия е прекалено висок. Да се приспособяваш към нови ситуации отнема много енергия. Известно време компенсираш, но обикновено до няколко седмици се стига до първото дъно.

Фаза 2 – проверка на реалността

След първото дъно човек вече не може да се върне на първоначалните високи нива от най-първата фаза. Реалността се затвърждава и в зрителното поле поле започват да доминират онези неща, които не пасват на първоначалната идеална картина. Тук именно започва конфликтът между личните нужди и привнесените отвън изисквания.

Основен елемент в развитието на бърнаут процеса е наличието на стрес. „Стрес е субективното усещане, че собствените ресурси не са достатъчни за овладяването на определена ситуация." Стресът се развива бавно, същото се отнася и за процеса на неговото осъзнаване.

Фаза 3 – отричане

Ако тук стресът не бъде овладян, настъпва преминаване отвъд собствените граници. Енергийните резерви се изчерпват, а човек игнорира собствените си нужди. Налични са симптоми като главоболие и болки в гърба, настъпва безсъние. В такива ситуации често се прибягва до медикаментозно лечение на симптомите, а причината за тях се пренебрегва. А точно това са сигналите и виковете за помощ на тялото. Настъпва социална изолация. Компенсаторните средства в такава ситуация са злоупотреба с алкохол, прекомерно хранене, наркотици, още повече работа и т.н.

Фаза 4 – отстъпление

Собственото мислене попада в капана на негативизма. При все още налични социални контакти, рискът за постепенната им загуба се увеличава. Засилва се отчуждението, човек се свива в собствената си черупка с убеждението, че никой не е в състояние да промени хода на събитията. Изсмукал всичките си енергийни и психически резерви, човекът е неспособен да функционира, възможни са суицидни мисли.

Фаза 5 – срив

Макар че не настъпва при всички еднакво бързо, сривът се изразява в крайна сметка по един и същи начин: вчера и днес са разделени от пропаст. Налице е един увреден, изтощен и изпразнен от смислово съдържание човек, който е толкова далеч от себе си, че няма представа кой е, нито какво трябва да направи. Кризата на идентичността е достигнала своята връхна точка и човекът се нуждае от външна професионална помощ.

Трябва да се разпознаят навреме предупредителните сигнали

Това класическо протичане на бърнаут може да отнеме месеци или дори години преди да бъде разпознато, но развитието на симптомите и нуждата от медицинска намеса винаги са налице. Всяко ново състояние, което започва с високи очаквания и висока мотивация носи потенциала за подобно развитие: професионалисти, мениджъри на екипи от хора, лидери, но също и млади майки, пенсионери, млади хора без партньор в нов град и т.н.

За автора на тази статия:

д-р Зорница Ценова е завършила медицина в Медицинска академия София. След това придобива медицинска диплома в Техническия университет Мюнхен, Германия. Специализира вътрешни болести в Германия и към момента работи в интензивно и спешно отделение на клиниката Бад Айблинг, Бавария.