На започващите днес Олимпийски игри в Рио де Жанейро, най-бързият мъж на Планетата – Юсеин Болт, ще се опита да подобри собствения си световен рекорд в спринта на 100 м. от 9.48 секунди. Ако това се случи, книгата с рекордите в тази дисциплина най-вероятно ще остане затворена още дълги години напред...
Въпреки непрекъснато подобряваните техники за тренировки и нови технологии за подготовка, въпреки растящата сила, скорост и издръжливост на атлетите през годините, вече се вижда ясната тенденция на забавяне темповете на подобряване рекордите в атлетиката. Това кара доста учени да спекулират, че вече е достигната границата – физическа и психологическа на атлетите, които все по-често ще се блъскат в една „генна, биологична стена" изградена от колективната ни ограниченост.
Здравият ни разум подсказва, че наистина трябва да има някакви граници на човешките възможности, на силата, на скоростта и издръжливостта. Това представено с физиологични доводи звучи така – има ограничено количество калций, който може да навлезе в мускулите и да ги накара да се свиват, има определено количество кислород, който да кара червените кръвни телца да се движат, самите червени кръвни телца са определено, ограничено количество.
Преди време биологът от Станфорд Марк Дени, направи изследване, с което се опита да определи, дали има абсолютни граници на скоростта, с която животните тичат. Анализира записаните резултати за последните сто години в няколко дисциплини на състезания на хрътки и надбягвания с коне. Дени стига до извода, че има предсказуеми граници на времето, за което определени видове могат да преодолеят дадена дистанция. Това важи разбира се и за хората. Най-добрите резултати и при хрътките, и при конете, и при хората, рисуват все по плоска, платовидна графика.
Дени дава за пример световната надпревара с коне Triple Crown, където резултатите не са се подобрили в сравнение с тези от 70-те години на миналия век, въпреки милионите долари изливани за отглеждането на по-бързи коне.
Може да отгледате кон, който да е по-бърз от всякога, да има най-силните мускули, но вероятно в даден момент краката му ще се счупят, защото вече сме достигнали максимума, даван от „генния басейн" на чистокръвните коне, казва Дени.
При хората той дава пример с поставения рекорд в женския маратон от Паола Радклиф през 2003 година. Според Дени резултатът от 2:15:25 е съвсем близо до предвидения от него максимум за женския маратон.
Професорът по физиология Питър Уейанд има по-друго мнение за човешките възможности. Според него атлетите не са постигнали своя таван. Когато става дума за издръжливост, тя може да се увеличи, като се увеличи количеството изпомпвана от сърцето кръв или като се увеличи концентрацията на кислород в кръвта, какъвто е случаят с така наречения кръвен допинг. Вероятно ще се намерят нови начини атлетите да увеличат кислорода в кръвта си, но въпросът е дали това ще се счита за законно?
Възможността за подобряване на представянето на атлетите може да се крие в митохондриите, клетъчните бази за създаване на енергия чрез кислорода, по така наречения цикъл на Кребс. При средно подготвения физически човек, митохондриите заемат около 2% от обема на клетките, при добре тренираните атлети те заемат 4% от клетъчния обем. При хиперкинетичното колибри обаче, този процент е 40. Вероятно има още възможности процента на митохондриите в човешките клетки да се увеличи, което ще подобри и представянето на атлетите.
Уейанд признава обаче, че биологичните промени могат да предизвикат същите етични проблеми, които възникват и от допингирането на спортистите. Сега контролиращите спорта органи, едва ли ще могат да следят новите биологически и химически подобрения, което също ще помогне за подобряване на рекордите и резултатите няма да закъснеят. Анти-допинг експертите първо трябва да разберат какви допълнения и добавки са използвани, след това да се разработят методи за откриването им. Списъците със забранени субстанции винаги ще закъсняват, ще идват след опита на хората да стимулират постиженията си.
Това обаче не е всичко. Бъдещите рекорди вероятно ще бъдат раздвижени и от генната медицина, за добро или лошо. Технологиите за генно инженерство в крайна сметка ще позволят да се ограничават или дори премахват едни гени и да се стимулират или добавят други. И ако нещо такова все още не се прави масово, това се дължи на все още наличните многобройни форми на традиционен и разбира се по-евтин допинг.
