Всеки човек ежедневно става обект на натрапчиви мисли. Това са идеи или образи, които възникват спонтанно в съзнанието. Често тези мисли са просто досадни или незабележими. В други случаи, натрапчивите мисли са свързани с по-дълбок проблем, като например депресия и тогава вече се превръщат в нещо наистина сериозно.

Как ще се справите с тях зависи от тежестта на състоянието, в което се намирате. Да изберете най-добрия начин за действие, би наложило и доза експеримент, защото все още не съществува универсално решение за подобен проблем.

Потискане

Потискането на натрапчивите мисли изглежда най-лесният метод за справяне с тях. Точно по този начин реагират повечето от нас спрямо по-леките натрапчиви мисли през деня. Например, ако имате желание да ударите човека срещу вас, най-добре би било да се опитате да потушите подобна емоция.

Потискането би могло да проработи в ситуация, в която натрапчивата мисъл е свързана със силна емоция. Успокояването на тези чувства е напълно достатъчно за прогонване на съпътстващите го мисли. Коренът на проблема е емоционалният отговор в дадена ситуация, а не единствено самата мисъл. Например, потискането на мисли, които се появяват когато се разгневите може да проработи моментално, но това което всъщност трябва да направите е да се научите да контролирате емоционалните си изблици за в бъдеще.

Потискането на натрапчивите мисли работи в много редки случаи. Ако дълго време потискате мислите и емоциите си, това може да бъде доста вредно за вас. В ситуации, в които натрапчивите мисли се асоциират с депресия, тревожност или обсесивно-компулсивно разстройство, опитвайки се да ги избегнем, всъщност караме тези образи или идеи още по-агресивно да се връщат към нас. Това се нарича „ефектът на отскока“. Мисли, които неуспешно са били потиснати се превръщат в много по-агресивни и устойчиви. По този начин индивидът влиза в порочен кръг от потискане и приемане обратно, което прави целия процес изтощителен и болезнен.

Репресиране

Репресирането се случва, когато човек има естествена склонност да потиска нежеланите мисли. Тенденцията е това да се случва без той реално да го осъзнава. Често пъти, хората дори не са наясно, че са съществували образи, мисли или спомени, които са били репресирани от тях.

Това, всъщност е защитният механизъм на съзнанието срещу идиеи или спомени, които са твърде болезнени за него, за да е възможно човек да работи върху тях. Мозъкът избутва тези мисли до подсъзнанието и по този начин не е необходимо хората да се справят с тях. За съжаление има възможност репресираният материал да се появи отново на повърхността, когато човек най-малко очаква.

Когато всичко това се случва в подсъзнанието, ние няма как да го контролираме. Нещата стават видими по реакцията на човек в определни ситуации, предизвикани от някакво раздразнение.

Повтарящите се натрапчиви мисли могат да бъдат последица от травматичен опит в миналото. Основните принципи в психоанализата се позовават на идеята за репресирани спомени, а методите които могат да извадят наяве тези спомени  биха могли да помогнат на човек да се справи с тях.

Натрапчивите мисли могат да бъдат репресирани, особено ако са свързани със силна емоция, като вина, срам или страх. Репресирани веднъж те се връщат под различна форма към човешкото съзнание и продължават да влияят върху ежедневието, дори и несъзнателно присъствайки в ума.

Най-добрият начин за справяне с репресираните спомени и мисли е чрез споделяне. В психоанализата това е известно като „споделено лекуване“. Пациентите са окуражавани да говорят за проблемите си и да работят върху болезнените спомени и мисли.

Понякога може да изглежда, че хората с репресирани мисли лъжат за това какво ги тревожи. В някои случаи това може и да е вярно. Ако мислите са били репресирани твърде дълго, те могат да бъдат забравени и никога да не се разбере какво всъщност се е случило в самото начало на проблема. В такъв случай е необходима помощ на специалист.

Приемане

Най-добрият вариант за справяне с натрапчивите мисли в дългосрочен план е да ги приемем. Това е може би най-трудното от трите опции, защото включва голямо количество работа, която е често болезнена и в разрез с естествените инстинкти за самосъхранение.

Хората, борещи се с натрапчиви мисли често се чувстват самотни. Но те трябва добре да разберат, че не са сами, а даже напротив. Много хора по целия свят се борят със същото нещо. Приемането на факта, че ситуацията не е уникална и единствена ще помогне за по-лесно справяне с проблема.

Много хора смятат, че ако приемат мислите си и ги оставят да се разхождат свободно из главата им, те ще окажат сериозно влияние върху тях. Тези спомени, идеи и образи обикновено се асоциират с чувства, които повечето от нас предпочитат да игнорират, но пренебрегването им е само временно решение на проблема.

Как да се справим с натрапчивите мисли?

Когато усетим, че подобни мисли нахлуват в главата ни, трява да се опитаме да помислим за ситуация, която може да ги отстрани и подобно на научен експеримент да се опитаме да анализираме повтарящите се структури.

Когато натрапчивите мисли започнат да изкачат в съзнанието ви, започнете да си задавате въпроси, като оставите сценария сам да се разгърне в ума ви. Какво е общото между всички тези мисли? Кои чувства се асоциират с тях? В какъв контекст е вероятно да се появят?

Тези въпроси имат двойно предназначение. Отговорите могат да помогнат да намерите дългосрочни решения за справяне с натрапчивите мисли. Наблюдавайки полуобективно случващото се, вие вече няма да смятате, че у вас има нещо нередно.

Приемете факта, че появата на натрапчивите мисли в съзнанието ви е извън ваш контрол. Нека тези умствени сценарии излзат навън. Те по никакъв начин не са показателни. Всеки човек има подобни мисли и това е нормално, докато не започнат да пречат на ежедневието.  Най-лошото нещо, което можете да направите е да преувеличите сериозността на ситуацита. Вие сами можете да контролирате важността, която натрапчивите мисли имат за вас и вашето ежедневие.