Генетици от Станфордския университет са изяснили, че геномът на неандерталците е съдържал вредни мутации, които са намалили репродуктивността на хоминидите с 40%.
Някои групи хора са наследили тези гени, които продължават да оказват негативно влияние на популацията днес. Изследването е публикувано в изданието Genetics.
Предишни изследвания на ДНК, извлечена от останки на Homo neanderthalensis, са установили, че евразийските хоминиди са били по-родствени помежду си и по-малко генетично разнообразни от съвременните хора. В продължение на хиляди години числеността на неандерталците е оставала неголяма и чифтосването с роднини е било обичайно явление.
Преди 50-100 хиляди години на територията на неандерталците са дошли Homo sapiens, които се смесвали с местните хоминиди. Днес хората, които живеят на северните територии, носят неголяма част неандерталска ДНК (около два процента), която е разположена в определени места от човешкия геном.
Нейното съхранение в Homo sapiens би могло да бъде резултат от естествен отбор, който е оставял неутралните и положителните мутации и е изчистил генома от вредни. Но при самите неандерталци заради тяхната малобройност голяма роля е играел не естественият отбор, а случайни събития, водещи до съхранението на слаби вредни мутации.
Изследователите са използвали компютърни програми за моделиране на натрупването на мутации в процеса на еволюцията на неандерталците и са оценили тяхното количество, наследено от хората. Според резултатите от анализа съвкупният ефект от слаби вредни изменения в ДНК е довел до загуба на репродуктивност на Homo neanderthalensis с 40%.
Макар че повечето вредни мутации са били загубени в процеса на естествения отбор, малка част вероятно се е съхранила в съвременните Homo sapiens. По оценки на генетиците хората с неафрикански произход са с един процент по-малко репродуктивни поради неандерталското наследство.
Учените смятат, че тяхната работа ще им помогне да разработят мерки по спасяване на израждащите се малобройни групи от населението, в които остро стоят проблемите за инбридинг (близкородствено кръстосване), ниско генетично разнообразие и натрупване на вредни мутации. Един от начините за тяхното решаване може да е кръстосването с други групи от населението.
