Изучавайки изображения на стените на европейски пещери, учените стигнали до извода, че първата примитивна система на писменост е създадена от хората не в епохата на земеделските цивилизации на Месопотамия, а значително по-рано – преди около 40–30 хиляди години. Изследователите са представили своята хипотеза в книгата The First Signs, съобщава National Geographic.

Канадският палеоантрополог Женевиев фон Петцингер (Genevieve von Petzinger) от университета на Виктория и колегите ѝ са създали база данни на геометричните модели в пещерите. Първоначално Фон Петцингер смятала, че хората от ледниковата епоха са започнали с малък брой фигури, а с времето те се разширявали.

Но било установено, че още в Оринякската култура (преди 40-28 хил. г.) били използвани три четвърти от откритите от палеоантрополозите знаци.

За да уточни този въпрос, Фон Петцингер събрала данни за 367 образеца на наскално изкуство от горния палеолит от Испания до Урал и изследвала статуетки и накити за наличието на геометрични фигури.

Оказало се, че по цяла Европа в този период били използвани 32 типа „знаци". Еднообразието от фигурите според учените говори, че те са представлявали елементи на единна комуникационна система, създадена от Homo sapiens още преди идването му на континента.

Според Фон Петцингер тези геометрични фигури не са могли да бъдат използвани нито за фонетично (един знак – един звук), нито за пиктографско (един знак – една дума или понятие) писмо.

Но те са били прилагани за съхранение и предаване на информация: в примитивни карти или като знаци за запомняне на важни митове или обреди.