Мравчените кръгове (спиралата на смъртта, въртележката на смъртта, англ. Death mill) са природно явление, което се състои в това, че една или група мравки на пръв поглед безпричинно започват да тичат по затворен кръг, като постепенно въвличат в своя безкраен цикъл все повече други мравки.
Мравките продължават своя бяг и падат мъртви, а мравченият кръг продължава своето въртене до пълно изтощение, оставяйки след себе си пълчища загинали.
Големият американски мирмеколог Уилям Мортън Уилър през 1910 година е описал наблюдаван от него в лабораторни условия случай на спонтанно възникнал мравчен кръг, действащ в продължение на 46 часа. През 1921 година американският пътешественик Уилям Биб в своята книга „Краят на джунглата" е описал кръг от мравки с окръжност около 365 метра в Гвиана, в който всяка от мравките извършвала пълен цикъл за 2,5 часа.
Този кръг съществувал 2 дни, изпъстряйки почвата под себе си с мъртви тела, докато малка група мравки, отново без видима причина, не се отделила от общото движение и не повлякла със себе си останалите оцелели мравки.
Първото подробно изследване на мравчените кръгове е проведено от американския зоопсихолог Теодор Шнейрл през 1944 година. Той отбелязал, че аналогично явление е било описано още през 1896 година от Жан Анри Фабр, наблюдавал подобно кръгово движение при гъсеници.
Предполагаемото обяснение на феномена е феромонна следа, с която мравките от някои видове, търсещи храна в групата, бележат повърхността на почвата по време на походи за храна, с цел бързо и ефективно пътешествие към мястото на откриването на храната и пренасянето ѝ обратно в мравуняка.
С помощта на две мустачета, разположени близо до земята, мравките възприемат посоката и интензивността на миризмата и се движат строго по феромонната следа. В един момент по едни или други причини мравченият алгоритъм се нарушава и мравките започват да вървят по затворен кръг, въвличайки своите събратя в смъртоносното шествие.
Възможна причина се явява това, че шествието за храна в отделни случаи се осъществява прекалено дълго и до връщането на мравките в мравуняка феромонната следа успява да се разсее, в резултат на което на половината път мравките се отклоняват от курса.
Подобни „въртележки" се срещат в местности практически от всеки тип и най-често там, където пътеките на мравките преминават близо една до друга или се пресичат, а подобна на описаната в началото на статията голяма въртележка се получава само на голяма открита площадка без особено големи неравности.
