Шест от десет души твърдят, че виждат починали роднини и дори общуват с тях, са изяснили италиански учени. За това, как покойните искат прошка от своите любими и какво общо имат тук Хипократ и „Вълшебникът от Оз" разказва отдел „Наука" на Газета.Ru.

Носни кърпички за мексиканците

Когато в мексиканския град Монтерей започнало излъчването на филма „Дух", на входовете на кинозалите се раздавали пликчета с носни кърпички – емоционалните мексиканци не можели да гледат мистичната картина без сълзи.

Според сюжета младата жена Моли губи своя любим мъж Сам и скоро той се превръща в привидение. В края на филма Моли и призракът на нейния съпруг се докосват, а след това Сам отива в рая.

Какво отношение към науката има киното за привидения? Оказва се – най-пряко. Наскоро учените от Миланския университет са изяснили, че шест от десет души виждат или чуват своите починали роднини и близки. С текста на тяхното изследване можете да се запознаете в научното издание Journal of Affective Disorders.

Италианците повели изследване и открили, че до 60% от хората твърдят, че поне веднъж са виждали починал роднина, приятел или любим човек да седи в любимия си стол или да шепне техните имена. Но природата на тези явления според учените остава неясна.

„Хората съобщават за видения, гласове, миризма, докосване до починали роднини, усещане, че покойният постоянно присъства в стаята – разказва авторът на изследването. – Общуването с призраци може да възникне случайно, но не е задължително да се случва в момента, когато човек мисли за починалия си близък. Това „общуване" е изключително важно за скърбящите, макар че понякога само увеличава мъката."

Учените са изяснили, че повечето от овдовелите хора, които виждат призраците на своите съпрузи, не се решават да разкажат за това на роднини или познати, страхувайки се, че ще ги обвинят в шизофрения или ще ги изпратят на психиатър.

Освен това изследователите са открили, че по думите на много респонденти те продължават да разменят остри думи и да се карат с починалите си родители, които приживе често са ги осъждали за вземането на едни или други решения. А жените често споделяли, че призраците на техните любими са искали от тях прошка за груби думи и неприлично поведение.

Хипократ и изучаването на пещерите

Още древногръцкият лекар Хипократ, влязъл в историята като „баща на медицината", е споменавал за хора, които виждат починали. На лекарите, естествено, са известни голям брой психически отклонения и болезнени състояния, които допринасят за „общуването с призраци". Например при делириум тременс не само възниква втрисане и се повишава температурата, но започват и зрителни, слухови и тактилни халюцинации.

Интересно е, че именно при делириум тременс халюцинациите често носят заплашителен характер – например човек може да види агресивно настроени или дори въоръжени починали близки.

За редовни „разговори" с мъртви съобщават и употребяващите психотропни вещества. Впрочем и съвсем здрави представители на различни професии може да виждат покойни роднини. Например спелеолози, занимаващи се с изучаването на пещери, поради ограниченото пространство и липсата на привични звуци понякога стават жертви на халюцинации.

Да вярваме ли в привидения?

Ако човек изведнъж заяви, че току-що е видял призрак, възможно е то да не е болен и дори да не се е занимавал с изучаването на пещери. Понякога хората стават жертви на илюзии и миражи, а за мнозина е присъщо да виждат взаимовръзка и структура в случайни или безсмислени данни.

Например в естествено образувание на Марс някои виждат лице на човек, а наскоро е станала популярна и теория, наречена „Тъмната страна на дъгата".
Според тази теория албумът The Dark Side of the Moon на британската група Pink Floyd и филмът „Вълшебникът от Оз" изцяло съвпадат и стават едно художествено произведение, ако се включи музиката веднага след като за трети път изреве лъвът на Metro Goldwyn Mayer.

Макар че не съществува нито едно научно доказателство за съществуването на призраци или на явлението инкарнация, постоянно се съобщава, че някой отново се е сблъскал с починали роднини или е потвърдил, че след смъртта човек се вселява в ново тяло.

Например канадско-американският психиатър Ян Стивънсън в продължение на 40 години е изучавал предполагаеми случаи на прераждане, съпоставял е бенки и вродени белези на деца и покойни хора, имали бенки и белези на едни и същи места.

Учените веднага заявили, че психиатърът се занимава с псевдонаука, но в днешно време съществува цяла редица от последователи на Стивънсън, чиято дейност процъфтява само защо