Фрагменти от ядрена ДНК, извлечени от костите на древните жители на Европа от пещерата Атапуерка, са показали, че тези хоминиди не са били денисовци, както наскоро предположиха учените, а неандерталци с голям примес на денисовска ДНК, става ясно от статия, публикувана в сп. Nature.
Пещерата Атапуерка е станала обект на специалното внимание на палеонтолозите още през 1976 година, когато там за първи път открили останки от древни хора. Останките били толкова много, че бързо започнали да я наричат Сима де лос Уесос, което означава „яма за кости" на испански.
За повече от тридесет години разкопки тук са открити около 4000 кости и 30 пълни скелета на хора, включително останки от Хайделбергски човек – предполагаем прародител а неандерталците.
През декември 2013 година генетиците успели да извлекат фрагменти от ДНК от кости на Хайделбергски човек и да възстановят неговия геном. Оказало се, че тези протохора са били доста по-близо от генетична гледна точка не към неандерталците, а към техните азиатски съседи – денисовците, чиито останки са изучени през 2010 година от Сванте Паабо и руския академик Анталолий Деревянко.
Това откритие, както разказва Матиас Мейер (Matthias Meyer) от Института за еволюционна антропология в Лайпциг (Германия), накарало мнозина палеонтолози и палеогенетици да се усъмнят, че неандерталците се явяват потомци на хайделбергските хора и в това, че обитателите на Атапуерка действително са били неандерталци.
В опит да разкрият тази тайна на Древна Европа, Мейер, Паабо и колегите им изучили не митохондриалната ДНК, която се съхранява най-добре и се наследява от майка към дете, а ядрена ДНК.
Благодарение на новите методики за извличане и „възкресение" на генетичен материал, разработена в лабораторията на Паабо, екипът на Мейер успял да извлече малък фрагмент от неандерталска ДНК с дължина около два милиона „букви" нуклеотиди, което представлява около 0,067% от общата дължина на човешкия геном.
Анализът на този образец потвърдил подозренията на Мейер и колегите му от миналата година – възстановената ДНК се състояла от 43% неандерталски гени и само от 7-8% денисовски.
Това говори, че жителите на пещерата Атапуерка действително са били неандерталци, а странностите в техния геном и наличието на типично „денисовски" черти в митохондриалната им ДНК се обяснява с това, че нендерталците са се появили изключително рано в историята на Земята – не преди 500 000, а преди около 700 000 години.
„Това е много важна дата, която ни позволява да определим времевото положение на ключови етапи от човешката еволюция. Те говорят за изключително ранното разделяне на древните хора, неандерталците, денисовците и нашите предци, което вероятно се е случило преди 500-750 хиляди години", заключава Паабо.