Водната циркулация под масивни тектонични зони на пропукване, намиращи се под покрайнините на някои от най-големите вулканични плата, е предизвикала формирането на някои от най-дълбоките басейни на Марс преди повече от 3 млрд. години.

В определени моменти от историята на Червената планета тези басейни може би са били запълвани с вода и лава, излизащи на повърхността от подземни източници на налягане, гласи нова статия на Алексис Родригес (J. Alexis Palmero Rodriguez) от Института по планетарни науки.

Това означава, че тези територии вероятно са били подходящи за зараждане на живот.

„Температурната амплитуда, присъствието на течна вода и хранителни вещества, които характеризират познатите обитаеми зони на Земята, имат по-големи шансове да се формират на Марс в територии с дълготрайно наличие на вода и вулканични процеси", казва Родригес.

„Съществуващите находища на сол и утаечни структури в марсианските палеоезера са от огромно астробиологическо значение, що се отнася до търсенето на древни обитаеми зони на Марс, особено ако доставянето на водата до повърхността, най-вероятно станало чрез хидротермални системи, функционирали милиарди години, е допринесло за формирането на палеоезерата, както е предположено в проучването."

Намирането на палеоезера на Марс е доста трудно, защото там водата ще е имала различно поведение от тази на Земята заради студената и тънка атмосфера на Червената планета.

Алексис Родригес е предложил да се изследва тибетски регион с високопланински езера, в които могат да се наблюдават уникални примери за релефа на земните форми. Те могат да помогнат за обясняването на някои характеристики на евентуалните палеоезера на Марс.

В сътрудничество с китайското правителство Алексис Родригес ще посети тибетския регион през лятото и ще изследва на място потенциалния астробиологически аналог на езерата в Марс.