Почти няма руско издание, което да не експлоатира името на Ванга за щяло и нещяло и да ѝ приписва пророчества по всякакъв повод, опитвайки се да прави сензации на неин гръб.
Сега е ред на едно по-уважавано издание, което скверни паметта на Пророчицата и я представя в негативна светлина.
Предоставяме ви превод на статията от „Аргументи и Факти" през погледа на един артист, който нарича себе си „изследовател на феномена Ванга" и описва Пророчицата като бранд, замислен просто да печели пари и да бъде в услуга на спецслужбите.
Има хора, чиято слава след смъртта не угасва, а само расте и обраства с все нови легенди.
Именно такъв човек се е родил преди 105 години в македонското градче Струмица. На момичето дали името Вангелия. Дума, съзвучна с гръцкото „евангелие", което се превежда като „блага вест". Благи вести от нея чакали тълпи от страдащи поклонници, когато тя станала известна на цял свят като баба Ванга.
Според легендата в детството момичето си играло на странни игри – криела в къщата или градината предмети и обикаляйки със затворени очи, ги търсела. На 12-годишна възраст с нея се случила трагедия – връщайки се към дома си, момичето било подхванато и отнесено в нивата от вихър. Намерили я засипана с пръст и пясък в очите. Семейството нямало пари за лечение и бедното момиче ослепяло.
Както гласи още една легенда, губейки зрение, Ванга започнала да вижда сънища, които след това се сбъдвали. Така помогнала на баща си да намери открадната от стадото овца (по-точно описала двора, където била скрита). А през 1941 година ѝ се явил ездач на бял кон и ѝ казал: „Ти ще говориш за мъртвите и живите."
Той избрал доста успешно време за своето посещение – вървяла Втората световна война, броят на мъртвите от ден на ден ставал все по-голям, а живите имали потребност да разберат нещо за своите близки на фронта. Около дома на Ванга се извила опашка – в околностите моментално се разнесъл слухът за жената, предсказваща съдбите на изчезналите без вест. Едновременно с това пророчицата разказвала на посетителите и за тяхното бъдеще. Образно и мъгливо.
Както признавала самата Ванга, всички сведения ѝ съобщавали починалите: „Когато пред мен стои човек, около него се събират всички починали близки. Те сами ми задават въпроси и с готовност отговарят на моите. Това, което чувам от тях, това и казвам на живите."
Поради тази причина църквата се отнасяла (и продължава да се отнася) към феномена Ванга рязко отрицателно: смята се, че под вида на починали хора към нас се явяват паднали духове, а с тях не бива да се общува.
Племенницата на Ванга – Красимира Стоянова – си спомняла, че един ден леля ѝ заговорила не със своя глад, а и самата не била на себе си: „Буквално сякаш друг човек се намеси в нашия разговор. Гласът произнесе: „Ето, ние с тебе виждаме...", а след това подробно ми бе разказано за всичко, което съм правила през деня до този момент. Просто се вкамених от ужас. Бяхме само двете в стаята. Скоро след това Ванга въздъхна и каза: „Ох, напуснаха ме силите", и сякаш нищо не се е случило, се върна към предишния разговор."
Под похлупак
Впрочем именно роднините на баба Ванга ѝ създали образа на мъдра пророчица и с времето организирали върху него нелош бизнес. Таксата за поклонниците от чужбина била 50 долара. Има мнение, че в индустрията били въвлечени маса хора – местните таксиджии, камериерките по хотелите, сервитьорите по кафенетата. Те работели като осведомители. Внимателно разпитвали пристигналия за проблемите му и целта на визитата, а след това споделяли информацията с обкръжението на Ванга.
Човек можел да чака аудиенция цяла седмица – за това време той успявал да преразкаже на персонала целия си живот. И когато най-накрая застанел пред ясновидката, тя му разказвала за него сведения така, сякаш ги е „видяла".
В даден момент към „бизнеса" се включили и властите на България. Баба Ванга била превърната в национална марка (от 1967 година тя била държавен служител на заплата), забележителност, която непременно трябва да посетят и делегации от високи гости.
А сред тях имало не само артисти, но и политици, дипломати, служители на най-различни ведомства. Някои от тях можело да споделят с пророчицата сведения, представляващи държавен интерес, затова с националната марка се заели българските спецслужби. Тук също имало взаимоизгодно сътрудничество – на баба Ванга били съобщавани сведения от досието на поредния посетител, а тя се стараела да измъкне от него това, което интересувало българските чекисти.
„Когато при Ванга отишъл Сергей Михалков, тя му съобщила, че синът му Андрон се готви да замине за Америка – разказва Юрий Горний, артист, изучаващ феномена Ванга. – Изобщо тогава цяла Европа знаеше за това, в Москва за това се говореше в баните и в метрото. Но едно нещо е събеседник в банята и съвсем друго е сляпа отшелница в малко българско село. Това впечатлява. Михалков бил съпровождан от куратор от партийните органи в България и е ясно, че той предварително е информирал Ванга.
Друг случай. Александър Бовин, нашият политически наблюдател, ми разказа за визитата си при Ванга. Тя му казала, че в рамките на месец СССР ще изпрати войска в Чили. Става дума за 1973 година, на власт в тази страна дойде Пиночет. Но ние не изпратихме войска в Чили и очевидно тук българските спецслужби леко са се объркали в своите международни прогнози (смее се). Но не всичко е толкова просто. Всъщност прогнозата се сбъдна, но на друго място и в друго време. След няколко години СССР изпрати войска в Афганистан."
За прогнозите на Ванга е казано много. Те са били доста размити, във вид на намеци, често противоречиви една на друга. А и това, което се е сбъднало, изглежда пресилено.
„И все пак Ванга беше уникален човек, просто нея, старицата, нещастната, са я използвали – убеден е Горний. – Губейки зрение, тя е развила феноменална способност да различава звукова информация. Това ѝ е помагало да разшифрова структурата на личността на човека (освен това, което са ѝ съобщавали за него). Ето тези ѝ особености трябва да изучават специалистите, а не да се оправдават, че не се занимават с телепатия. Тя, естествено, не е била телепат. Но е била изключителен екстрасенс."
