Мисията Аполо 20 се свързва с много противоречия, както и със странни неща, случващи се на тъмната страна на Луната.

През 1972 година НАСА прекратява програмата Аполо. Официалното обяснение е свиване на бюджета заради нужда

от пари в други сфери.

Но мнозина не са убедени, че това е истинската причина.

 

Според доста конспиративни теории тайните мисии Аполо 18 и 19 са открили доказателства за извънземно присъствие

на Луната, но мисията Аполо 19 завършила с катастрофа.

Въпреки редица проблеми участниците в мисията Аполо 20 са успели да донесат извънземни технологии от

Луната, както и тялото на жена хуманоид, намираща се в летаргия.

 

 

През 2007 човек на име Уилям Рътледж (William Rutledge), който твърди, че е един от участниците в Аполо 20,

 

качва няколко клипа в интернет, на които се виждат отдавна изоставени структури на Луната, както и „момиче",

което явно е било извънземно.

Италиански изследовател на име Лука Скантамбурло (Luca Scantamburlo) успява да се свърже

с Рътледж и да му зададе няколко въпроса.

 

Ето какво казва Рътледж за влизането си в програмата:

 

„Не ме наеха от НАСА, а от Военновъздушните сили. Работех по разузнаването на руски военни технологии.

Изучавах проектите N1, AJAX и МиГ-25 (Foxbat). Имах умения в използването на компютърна навигация

и бях доброволец в проекта MOL-Gemini. Избраха ме за Аполо 20,

защото бях един от малкото, които не вярват в Бог – това беше критерий през 1976. Не беше важен статутът на астронавта,

а това дали вярва в Бог, или не."

Според Рътледж Аполо 20 е изстрелян през 1976 година и бил съвместна работа на Русия и САЩ.

 

„Не знам как, но руснаците знаеха, че от далечната страна на Луната има космически кораб.

Те ни дадоха карти на района. Водещ на програмата беше професор Валентин Алексеев, който

по-късно стана президент на Уралската академия на науките. Алексей Леонов – руският космонавт – беше избран заради популярността

си в Комунистическата партия."

 

След като кацнали успешно на Луната, космонавтите се запътили към местност, близка до кратера Циолковски.

Искали да изследват огромен обект, забелязан от Аполо 15. Учудването било голямо,

защото открили огромен извънземен космически кораб – дължината му била около 2,5 мили. Недалеч

от кораба имало по-малка структура, която изглеждала като град.

 

„На Земята го нарекоха „Лунният град", а в комуникациите се казваше Станция 1, но изглеждаше по-скоро като космическо бунище,

пълно с метални отпадъци. Само една сграда изглеждаше наред. Нарекохме я Катедралата. Взехме парчета метал и различни части,

по които имаше надписи.

Градът изглеждаше толкова стар, колкото космическия кораб."

 

 

„Влязохме в огромния кораб. Заключенията ни бяха, че това е кораб майка, много стар – поне на милиард години.

Имаше доста следи от биологичен живот – останки от растителност в специално отделение, триъгълни камъни,

които „сълзяха" жълта течност и, разбира се, извънземни същества.

 

Намерихме останки от малки тела (големи около 10 см), които са живели и умрели в мрежа от стъклени тръби, к

оято минава по целия кораб. Но най-голямото откритие бяха двете хуманоидни тела – едното изглеждаше наред."

 

Хуманоидът е наречен Мона Лиза, а Рътледж казва, че тя е била в състояние на летаргия – нито жива,

нито мъртва. Била е отнесена на лунния модул за инспекция.

 

„Мона Лиза? Не помня кой я нарече така – аз или Леонов. Хуманоид, женски пол, 165 сантиметра.

Притежаваше полови органи, коса и пръсти (шест на брой). Била е пилот, защото открихме устройства,

прикрепени за очите и пръстите ѝ. Не носеше дрехи. Трябваше да изрежем два кабела, влизащи в носа ѝ.

Леонов премахна устройството, прикрепено за очите ѝ."

 

„Устата ѝ започна да секретира, но кръвта и биологичната течност замръзнаха веднага.

Косата ѝ беше в неочаквано добро състояние, а кожата ѝ беше покрита с нещо прозрачно и много тънко.

Така казахме и на наземния контрол – не изглежда нито жива, нито мъртва. Не бяхме доктори,

но Леонов измисли тест – пригодихме екипировката си за нея и телеметрията показа, че тя е жива."

 

На мястото е открито още едно извънземно, но то вече е било мъртво от доста време.

 

„Открихме второ тяло – не ставаше за нищо и взехме само главата му. Цветът на кожата беше синьо-сивкав.

Имаше нещо странно над очите и носеше лента на главата, но на нея нямаше надпис."

 

Единственото, което Рътледж казва за Мона Лиза след връщането на Земята, е: „Тя е на Земята и е жива."

 

На въпроса, дали се страхува, той отговаря:

 

„Не могат да направят нищо. Ако ме убият или съдят, то това си е признание.

Могат само да ме дискредитират."

Уилям Рътледж е на 78 години и вече не се страхува да разкрие тайни от мисиите на НАСА.

Също така той смята, че НАСА не притежава правото да крие такива неща от останалата част от света.

Дали историята му е истина, остава да прецените вие. – Locklip

 

 

Източник: Мегавселена