Тиролският леден човек Йоци вероятно е най-изученият Homo Sapiens в света. Откакто мумията била открита в Тиролските Алпи през 1991 година, Йоци дори се е обзавел със собствен изследователски институт – EURAC-Institute for Mummies and the Iceman. За човека, живял преди 5300 години, е известно почти всичко – външният вид, възрастта в момента на смъртта (около 45 години), начинът на живот и обстоятелствата около гибелта в Алпите.
През 2011 година беше разшифрован геномът на Йоци, а през 2013 година са открити 19 живи потомци на „ледения човек". Изглежда, с това сензациите около древната европейска мумия завършили. Но изучаването на Йоци продължава да поднася изненади.
Палеопатологът Алберт Цинк и микробиологът Франк Мейснер от Европейската академия в Болцано (EURAC) са публикували статия в сп. Science, в която са съобщили за разшифроването на генома на 5300-годишна бактерия Helicobacter pylori, открита в стомаха на мумията.
Ледения човек Йоци
Helicobacter pylori е една от „най-неприятните" бактерии, известни на човечеството – много случаи на язва на стомаха и дванадесетопръстника, гастрити, дуоденити, рак на стомаха и дори някои случаи на лимфом на стомаха са свързани с инфекция на Helicobacter pylori. С нея са заразени повече от половината от съвременното население на Земята, за нейното изучаване се дава Нобелова награда (Робин Уорън и Бари Маршал, 2005), а ефективно лечение досега не съществува.
Цинк и Мейснер започнали изучаване на стомаха на Йоци преди три години и първоначално били настроени скептично.
„Наличието на Helicobacter pylori при съвременните пациенти се открива при изследване на лигавицата на стомаха, а в случая с Йоци лигавицата отдавна е загубена, така че изобщо не смятахме, че ще открием каквото и да е", разказва Алберт Цинк в съобщение, публикувано на сайта на Европейската академия.
Учените и техните колеги от университетите Кил (Австрия), Венда (ЮАР) и Института „Макс Планк" решили да подходят от друга страна към въпроса. „Успяхме да решим проблема благодарение на нова идея – да извлечем ДНК от всичко съдържимо в стомаха на Йоци. Успяхме да го направим, а чак след това успяхме да изолираме участъци, принадлежащи на Helicobacter pylori, и да възстановим генома на бактериите на възраст 5300 години", казва Мейснер.
Учените все още не могат да кажат, че Йоци е страдал от гастрит или язва. Както и в наше време, заболяването се развива при не всички носители на бактериите. Наличието на болестта и стадия на нейното развитие може да се определят само по състояние на лигавицата, която у мумията на възраст 5300 години просто не се е съхранила.
Ледения човек ЙоциИ все пак резултатите от изследванията се оказали неочаквани за учените. Става дума за това, че щамовете на Helicobacter pylori имат ясна регионална принадлежност – в Африка се наблюдава само африкански щам на бактерията, в Азия – азиатски, в Европа – европейски, по-късен хибрид между африканската и азиатската разновидност на бактерията.
Микробиологът Томас Ратей от Виенския университет, който взел участие в изучаването на генома на древната бактерия, обяснява: „Смятахме, че ще намерим в тялото на Йоци същия европейски щам на Helicobacter pylori, котто се открива у всички съвременни жители на Европа. Но Helicobacter на Йоци има азиатски произход, тоест в наши дни този щам се наблюдава у жителите на Централна и Южна Азия."
Тъй като Helicobacter се предава по наследство, историята на тази бактерия е тясно свързана с историята на разселването на народите по планетата. ПО такъв начин новото откритие дава храна за размисъл не само на микробиолозите. Досега се смяташе, че хората от неолита вече са били носители на европейския щам на Helicobacter, когато от скитнически начин на живот са преминали към уседнал и са започнали да се занимават с животновъдство и земеделие. Изследването на стомаха на Йоци е доказало, че това не е така.
„Кръстосването на две разновидности на Helicobacter и появата на европейския щам се е случило след епохата на Йоци. Излиза, че историята на заселването на Европа може да се окаже много по-сложна, отколкото се предполагаше досега", казва Мейснер.
