През 1922 г. ексцентричният публицист Хюго Гернсбак (Hugo Gernsback) решил, че светът има нужда от 300-метров бетонен паметник в чест на електричеството. Гернсбак смятал, че монументът ще издържи хиляди години и вместо да бъде застинал във времето великан, ще се променя постоянно, като промените ще отразяват технологичния напредък на всяко следващо поколение.

В статията си от 1922 г. в сп. Наука и открития Гернсбак обяснява защо е нужно да бъде построен такъв паметник. Той виждал монумента като завет към следващите поколения, който трябвало да напомня, че дори и цивилизацията ни да бъде унищожена от войни или природни бедствия, в един момент от историята си сме постигнали нещо велико.

В крайна сметка това е истина. Електричеството е направило цивилизацията ни такава, каквато е. А ако човечеството бъде заличено от лицето на земята, няма да има никакъв начин да се разбере каква важна роля е изиграло електричеството за нашето развитие.

Преди египтяните да построят първата си пирамида, вероятно са се замислили, че ако не построят нещо огромно и величествено, културата им няма да издържи на яростта на природата, времето и дори самия човек. Може би затова пирамидите са толкова големи и стабилни.

Според Гернсбак паметникът трябвало да изглежда като огромен електрически генератор, не по-нисък от 300 метра. За сравнение, височината на Статуята на свободата плюс основата ѝ е само 93 метра.

Гернсбак не е предложил място за построяването на този величествен паметник, но съдейки по изображението, най-вероятно е имал предвид САЩ.

Като се замисли човек, наистина това не би било лоша идея. Такъв паметник не би бил разрушен особено лесно, не би струвал много на електрическите компании, а и ще остане векове, за да може бъдещите поколения да му се наслаждават и да имат уважение към технологичният напредък, извършен от предците им.