На 21 юли 1969 година американският астронавт Нийл Армстронг стъпва на Луната. Но и до днес битуват мнения, че кацането на Луната е велика конспирация.

Теория на лунната конспирация

В 1974 г. излиза книгата на Бил Кейсинг „Ние никога не отидохме на Луната: Американската измама за тридесет милиарда долара" – тя става началото на разпространението на теорията за лунна конспирация. Кейсинг имал основания да повдигне тази тема, тъй като работил в компанията Rocketdyne, строила ракетните двигатели за програмата Apollo.

Като аргументи, потвърждаващи инсценировката на полетите на Луната авторът обръща внимание на казуси от „лунните снимки" – различните сенки, липсата на звезди, малкият размер на Земята. Кейсинг също се позовава на недостатъчната техническа подготвеност на НАСА към момента на реализацията на лунната програма.стъпката на Армстронг на ЛунатаБроят на привържениците на лунната конспирация бързо расте, увеличава се и броят на разобличенията на пилотирания полет на Луната. Дейвид Пърс – член на Британското кралско фотографско общество, прави по-подробен анализ на снимките, представени от НАСА. Той смята, че при липсата на атмосфера снимките на Луната трябва да са абсолютно черни, а различните посоки на тези сенки му давали повод да допусне няколко източника на осветление.

Скептиците отбелязват и други странни детайли – развяването на американския флаг в условията на безвъздушно пространство, липсата на дълбоки дупки, които би трябвало да се образуват при кацането на лунния модул. Инж. Рене Ралф вади още по-тежък аргумент – за да възпрепятстват облъчването на астронавтите, скафандрите трябва да са покрити поне с 80-сантиметров слой олово!

През 2003 година масло в огъня налива вдовицата на американския режисьор Стенли Кубрик. Кристиана казва, че сцените с кацането на американците на Луната са заснети от нейния съпруг в павилионите на Холивуд. Наскоро дори беше пуликувано видео, в което уж Кубрик сам признава режисирането на кацането на Луната.

Лунната конспирация в Русия

Колкото и да е странно, в СССР никой не поставя под съмнение полетите на корабите „Аполо" на Луната. По-конкретно в съветската преса след първото кацане на американците на Луната се появяват материали, потвърждаващи този факт. За успеха на американската лунна програма се изказват и много съветски космонавти.

Алексей Леонов дори казва следното: „Само абсолютно невежи хора могат да вярват сериозно, че американците не са били на Луната. И за съжаление цялата тази нелепа епопея за фубрикуваните в Холивуд кадри започна именно от самите американци."кацане на ЛунатаСъветският космонавт обаче не отричал фактът, че някои сцени от пребиваването на американците на Луната са били дозаснети на Земята, за да се придаде определена последователност на видеата. „Не е било възможно например да се заснеме отварянето на люка на спускаемия модул на Луната от Нийл Армстронг – от повърхността просто не е имало кой да го заснеме."

Увереността на съветските експерти за успешността на лунната мисия била свързана на първо място с това, че процесът на полетите на корабите „Аполо" към Луната бил фиксиран от съветската апаратура – сигналите от борда на корабите и разговорите с екипажа, и телевизионната картина за излизането на астронавтите на повърхността на Луната.

Ако тези сигнали идвали от Земята, това щяло да бъде разобличено веднага.

Пилот-космонавтът и конструктор Константин Феоктистов в книгата си „Траектория на живота. Между вчера и утре" пише, че за да се имитира полет достоверно, е необходимо „предварително да се спусне на повърхността на Луната телевизионен транслатор и да се провери неговата работа (по предаване на Земята)... А в дните на имитацията на експедицията е било необходимо да се изпрати радиоретранслатор на Луната за имитация на радиовръзка между „Аполо" и Земята на траекторията на полета към Луната".

Да се организира такава мистификация според Феоктистов, е не по-малко сложно от истинска експедиция.

Също по повод лунната конспирация се е изказвал руският президент Владимир Путин, като нарекъл „пълна глупост" версията, че САЩ са фалшифицирали кацането на Луната.

И все пак в съвременна Русия и по света продължават да излизат разобличителни статии, книги и филми по повод невъзможността технически да се осъществи такъв полет, в тях се подлагат на критика също снимките и видеоматериалите от лунната експедиция.

Контрааргументи

В НАСА признават, че ги заливат писма с едни или други аргументи, доказващи фалшифицирането на полетите, и че не са в състояние да отвърнат на всички нападки. Впрочем някои от възраженията може да се отхвърлят със знаенето на елементарните закони на физиката.

Известно е, че разположението на сенките зависи от формата на хвърлящия ги обект и от релефа на повърхността – с това се обяснява неравномерността на сенките на лунните снимки. А сенките, събиращи се в далечна точка, просто са проява на закона за перспективата.

Мисълта за няколко източника на осветление (прожектори) е немислима сама по себе си, тъй като в такъв случай всеки от осветените обекти би хвърлял поне две сенки.кацане на ЛунатаВидимостта на развяващия се на вятъра флаг се обяснява с това, че знамето е поставено на гъвкава алуминиева основа, намираща се в движение, но горният лост не бил вдигнат докрай, което създало ефект на веене на платното. На Земята съпротивлението на въздуха бързо гаси колебателните движения, но в безвъздушна среда тези движения са по-продължителни.

Според инженера от НАСА Джим Оберг най-убедителното доказателство, че знамето е било поставено именно на Луната, е следният факт: когато астронавтите минавали до платното, то оставало абсолютно неподвижно, каквото не може да се случи в условията на земната атмосфера.

Астрономът Патрик Мур още преди полета знаел, че ням да се виждат звезди в дневното време на Луната. Той обяснявал, че човешкото око, както и обективът на камерата, просто не може да се приспособи едновременно към осветената лунна повърхност и бледото небе.

По-сложно е да се обясни защо спускаемият модул не е оставил дупка на лунната повърхност или поне защо не е вдигнал прах, макар че специалистите от НАСА го мотивират с това, че при кацането апаратът силно намалил скорост и се прилунил по плъзгаща траектория.

Вероятно най-убедителният аргумент на привържениците на конспиративната теория се състои в това, че екипажът на кораба просто не е могъл да преодолее заобикалящия Земята радиационен пояс на Ван Алън и би изгорял жив. Но самият Ван Алън не е склонен да преувеличава своята теория, като обяснява, че преминаването на пояса с висока скорост с нищо не заплашва астронавтите.

И все пак остава загадка как астронавтите са се спасили от мощното радиационно излъчване на повърхността на Луната в доста леки скафандри.

Вторачване в Луната

В горещите спорове мнозина отбелязват това, че астронавтите след всяко успешно спускане поставяли лазерни далекомери на Луната. В тексаската обсерватория Макдоналд в продължение на няколко десетилетия специалистите получавали ответен сигнал при насочване на лазерен лъч в отражателя на лунните инсталации, което се фиксирало от високочувствителната апаратура.

За 40-годишнината от полета на „Аполо 11" автоматичната междупланетна станция LRO е направила цяла серия снимки на местата на кацане на лунните модули, фиксирайки предполагаемите остатъци от оборудването на американските екипажи. По-късно били направени снимки с по-висока резолюция, на които може да се разгледат следите от всъдехода и дори, по твърденията на НАСА, следите на самите астронавти.

Но повече доверия внушават снимки, направени от незаинтересувани страни. Например японската космическа агенция JAXA съобщила, че апаратът Kaguya е открил възможни следи от пребиваването на „Аполо 15". А Пракаш Чаухан от Индийската организация за космически изследвания заявил, че апаратът „Чандраян 1" е получил изображение на фрагмент от спускаемия модул.

Сега се очаква спътникът, за който руски ентусиасти наскоро събираха пари, да постави точка в споровете за лунната конспирация.