Физиците от Националната ускорителна лаборатория „Енрико Ферми" (Фермилаб) от САЩ са публикували на сайта arXiv.org резултатите от експеримента Holometer по търсене на холографската Вселена, съобщава Science News.

В своите опити физиците заявили, че не са успели да открият проява на съществуването на холографска Вселена. Статистическата значимост на резултатите от експеримента е 4,6 сигма стандартно отклонение (във физиката на частиците за сигурност в резултатите от експериментите статистическата значимост не трябва да е по-малко от 5 стандартни отклонения).

„Не успяхме да открием корелации, които да сочат нова физика и холографски шум. Но за мен нашето най-голямо постижение се заключава в това, че сега имаме метод за наблюдение на тъканта на пространство-времето на такова ниво", казва Крейг Хоган (Craig Hogan) от Калифорнийския технологичен институт в Пасадена (САЩ).

Учените от Holometer твърдят, че са провеждали опитите си на предала на точността на работата на измервателната апаратура.

Съвременните физически теории предсказват съществуването на допълнителни измерения. Според тези модели четириизмерното пространство-време може да е част от пространство с по-висока измерност. Например листът хартия изглежда плосък, макар че той има крайна дебелина и в строг смисъл се явява триизмерен.

В рамките на експеримента Holometer учените са проверявали квантовите флуктуации на наблюдаваното пространство в предположението, че то е вложено в пространство с по-висока размерност. Подобно на това как дебелината на листа хартия е много по-малка от неговите ширина и дължина, линейните размери на допълнителното измерение са сравними с Планковите мащаби – десет трилиона трилиона пъти (или на 25 порядъка) по-малко от диаметъра на водороден атом.

На такива мащаби са приложими законите на квантовата механика, а класическата физика не работи. Тъкмо възникващата квантова неопределеност в колебанията на пространството се е опитал да провери експериментът Holometer.

Инсталацията Holometer включва два интерферометъра, които са затворени в стоманени тръби с дължина около 40 метра и дебелина повече от 0,15 метра всяка. Оптична система от лазери създава лъч с мощност около един киловат (което е еквивалентно на излъчване от 200 000 лазерни показалки), който се изпраща на светоделител.

Анализът на интерференционните картини от лъчението, идващо след светоделителя, позволил на учените да направят изводи за колебанията на пространството (неговите холографски свойства). Основната трудност на експеримента се заключавала в отстраняването на влиянието на фоновото лъчение, което при измервания на малки мащаби може съществено да изкриви резултатите от наблюденията.

Днес физици, космолози и астронавти активно спорят за това, явява ли се нашата Вселена истински триизмерен обект, или е плоска холограма. За първи път такава възможност е изказана от нидерландския физик Герардус 'т Хоофт, който през 1993 г. излага така наречения холографски принцип, обясняващ устройството на Вселената или черните дупки.

Този принцип гласи, че и Вселената, и черните дупки може да се представят във вид на гигантска двумерна холограма, на повърхността на която е „записана" информация за изкривяването на пространство-времето в тях. Благодарение на тази информация ние виждаме не плоски обекти, а своеобразна триизмерна сфера празнина. На базата на този принцип друг известен учен – американският физик Хуан Малдасена – през 1997 година е разработил теория и уравнения, описващи поведението на холографска черна дупка или Вселена.

Самият Хоган признава, че резултатите от изследването не изключват, че холографската природа на Вселената може да се крие в други ъгълчета на Вселената, например в ъгъла на наклона на обектите от материалния свят един спрямо друг.

Други физици, запитани от сп. Science, се съмняват, че холодетекторът работи изобщо, и изразяват съмнения, че теоретичните заключения на Хоган, обясняващи неговото функциониране, се явяват верни от гледна точка на науката.