В последните години Марс много често попада в новините – като се започне с откриването на течна вода и се завърши с пророчеството за сдобиването му с пръстени и предложенията на отделни личности да организират термоядрени бомби на неговите полюси.
Не последна роля в неговата популярност е изиграло излизането на филма „Марсианецът“ по едноименната книга на Анди Уеър. Най-известната забележителност на Марс, разбира се, е планината Олимп – най-високата планина в Слънчевата система.
Височината на този угаснал вулкан достига 25 километра. Друг известен обект е долината Маринър, 4500-километров каньон, протегнал се на една четвърт от обиколката на планетата и също най-голям в Слънчевата система.
Да се опитаме да погледнем към Червената планета с очите на изкуствения ѝ спътник Mars Reconnaissance Orbiter. Разбира се, в ролята на очи влиза HiRISE – телескоп рефлектор, способен да различава 30-сантиметрови детайли върху повърхността от 300 километра разстояние. Всички получени от него изображения се съхраняват в открития архив на официалния сайт на уреда.
Ако надникнете в архива, ще се учудите – вместо червените снимки от Червената планета повечето изображения са представени в синьо-бели цветове. Причината е, че HiRISE снима в три спектрални диапазона, един от които – инфрачервеният, е невидим и за се включи информацията за тях в снимката, се налага да се използват лъжливи цветове.
Всички изображения тук са резултат от наслагването на три черно-бели изображения – в инфрачервената област от спектъра (I), червен (R) и син/зелен (B). При съставените от тях RGB изображения инфрачервената съставка съответства на червения цвят на пиксела, червената – на зеления, а синята и зелената – на синия.
Прахът, като най-червения от материалите на Марс, изглежда жълт на IRB снимките. По-едрозърнестите материали – камъни и пясък – изглеждат тъмносини или понякога – леко лилави. Ледът на снимките също обикновено е син, но за разлика от пясъка той е значително по-ярък и се концентрира върху тези склонове и страни на хълмовете, които са обърнати към полюсите. Някои планински породи също изглеждат ярки, но притежават изразена морфология.
