Изследовател най-накрая е открил кратера, направен от ракетния ускорител на Аполо 16, разбил се на повърхността на Луната преди почти 44 години.

Аполо 16 е петата на пилотирана мисия на НАСА, при която хора успешно кацат на Луната и се връщат невредими. Разбиването на третия ускорител Сатурн V всъщност е било контролиран експеримент.

Чрез него трябвало да се направят сеизмични измервания и да се изследва вътрешността на естествения спътник. За жалост, повреда не позволила да бъдат получени проследяващите данни и оттогава местоположението на ракетния ускорител е загадка.

Но сега, Джеф Плесия (Jeff Plescia), който е физик от университета Джон Хопкинс и експерт по откриването на загубена апаратура в космоса, е използвал висококачествени изображения на лунната повърхност, за да посочи точното местонахождение на ракетния ускорител от Аполо 16.

„Най-накрая го открих", казва Плесия за Inside Outer Space. „Кратерът изглежда като всички останали, но бях затруднен допълнително заради загубата на проследяващите данни."

Мисията Аполо 16 е предпоследната от програмата Аполо. В нея участвали астронавтите Джон Янг, Томас Матингли II, и Чарлз Дюк, който е известен с това, че е оставил семейна снимка на повърхността на Луната.

Въпреки че тогава астронавтите не успели да разберат какво точно се случва под повърхността на Луната, сега, благодарение на сондата Lunar Reconaissance Orbiter, знаем много повече. Всъщност учените от НАСА дори са успели да наблюдават как гравитационното привличане на Земята образува цепнатини на лунната повърхност. Гравитационното привличане може и да е причината за т.нар. лунетресения. Но без сеизмична сензорна мрежа на повърхността на Лунатта, тази хипотеза няма как да бъде доказана.

И все пак, доста е красиво как 40 години по-късно все още можем да видим следи от човешка дейност на нашия единствен спътник.