Ета Кил е една от най-разпознаваемите звездни системи на астроснимките. Смята се, че в нея влизат две големи сини звезди – едната с маса 30 слънчеви и втората – със 150 слънчеви мьаси.

Те са заобиколени от красиво осветена и много плътна биполярна мъглявина – Хомункул, появила се при изригване, наблюдавано от астрономите в средата на XIX век.

Впрочем обикновените хора също са наблюдавали този процес – през 1843 година Ета Кил за кратко е засветила толкова силно, че е била една от най-ярките звезди на небосвода.

Такива изблици, макар и не толкова мощни, са фиксирани неколкократно. Всичко това се вписва зле в типичната картина на взривовете на свръхнови, към които би трябвало да се отнася и Ета Кил.

Ново обяснение на странното поведение и вида на Ета Кил са издигнали наскоро астрономите на Амстердамския университет – в системата има не две, а три звезди.

Учените предложили модел, в който гравитацията на трета (външна) звезда, която се върти по силно разтеглена орбита около двете вътрешни, ги кара да се сближават и да започнат сливане.

Това събитие е наблюдавано при първото ярко изригване на Ета Кил през 1838 г., а след това към сливащата се двойка била привлечена и третата звезда – изхвърлянето на външните слоеве е било забелязано в изригване през 1843 г.

Изчисленията на нидерландските учени са установили, че такива процеси може да доведат до колосално и интензивно изтичане на вещество от всички участници в сливането и появата на много плътна мъглявина.