Геолози за първи път изчислиха обема вода, който се съдържа в недрата на нашата планета, и стигнаха до извода, че почвата и дълбините крият в себе си почти хиляда пъти повече вода, отколкото има в Байкал – най-голямото сладко езеро на Земята.

Това става ясно от статия, публикувана в сп. Nature Geoscience.

В последните години жителите на Земята все по-често се сблъскват с прекъсвания или пълно отсъствие на достъп до питейна или просто сладка вода, част от които са свързани с растящата плътност на населението на планетата, а други – с измененията на климата и падането на нивото на валежите.

Поради тази причина оценката на запасите на подпочвените води, от които се захранват всички реки, езера и други наземни водоеми, е станала жизненоважна задача за учените.

Томас Глийсън (Tomas Gleeson) от университета на Виктория (Канада) и колегите му за първи път се опитали да оценят обема на тези води, използвайки данни, събрани от спътници, наземни наблюдения и получени при изучаване на структурата на недрата на Земята в различни точки от нейната повърхност на дълбочина около два километра.

Както обясняват учените, цялата подземна вода може да се раздели на три слоя – така наречените „съвременни" подпочвени води, които се връщат на повърхността за няколко дни, седмици или години, и на „млади" и „древни" води, които прекарват в дълбините по няколко столетия или хилядолетия.

Тяхната възраст, обем и характер на водовъртеж според Глисън може доста точно да се установят, като се измери концентрацията на трития – радиоактивен водороден изотоп – и редица други вещества в образците подземна вода, а също порьозност и други физически свойства на породите, в които се съдържа тази вода.

Общо учените успели да получат данни за концентрацията на трития в повече от 3700 точки на повърхността на Земята, част от които получили сами, а другите били направени от други групи геолози и химици. Всички тези данни били използвани от Глисън и колегите му за съставяне на триизмерна „карта" на подземните води.

Както показали измерванията, горният слой на земната кора съдържа сравнително скромни обеми вода – около 100 000 куб. км, което е около 4,5 пъти повече, отколкото се съдържат в езерото Байкал, и което е приблизително равно на общия обем сладка вода на повърхността на Земята. Тя е разпределена изключително неравномерно – почти я няма в най-сухите региони и е много в тези ъгълчета от планетата, където няма проблем с водата.

На по-голяма дълбочина – между 1,5 и 2 километра, се съдържат на порядъци повече вода, като общият ѝ обем е около 22,6 млн. куб. км, което вече е хиляда пъти повече, отколкото има в Байкал.

Тук водата прекарва десетки и стотици хиляди години, изключително бавно се изкачва на повърхността или остава заточена в слоевете на утаечните породи. Тези запаси според изследователите могат да са интересни за геолозите, климатолозите и други представители на науките за Земята, тъй като те съдържат в себе си информация за това, как е живяла Земята преди милиони години.

Сравнително малкото количество сладка подпочвена вода в горните слоеве на кората говори за това, че нейните запаси се явяват още по-изчерпани, отколкото смятаме днес. Това ще накара жителите на планетата да се замислят за по-икономичен подход към използването на повърхностни и подпочвени води, надяват се учените.