Необичаен атлас, описващ измененията в нивото на валежите в Стария свят в последните две хиляди години, помогна на учените да изяснят, че „великият глад" от 1315–1317 година в Европа като цяло е бил породен от „велик потоп", а сегашният конфликт в Сирия – от суша през 2006–2010 година, се казва в статия, публикувана в сп. Science Advances.
Средновековни хроники от началото на XIV век говорят за „велик глад", поразил Европа през пролетта на 1315 г. и продължил две години. В това време от недостиг на храна ежедневно умирали хиляди хора, родителите продавали и изяждали своите деца, широко бил разпространен канибализмът. Негова причина, както пишат летописците, било необичайно студеното и нестабилно време.
Едуард Кук (Edward Cook) от Колумбийския университет в Палисейдс (САЩ) и колегите му разкрили причината за това бедствие и оценили реалните му мащаби, като съставили своеобразен атлас от климатичните карти на Европа за последните 2000 години.
За основа на този атлас послужили годишните пръстени на няколкостотин древни европейски и близкоизточни кедри и други дълголетни дървета, които расли на територията на Стария свят в продължение на няколко десетки векове. Най-древните дървета, както казват учените, са расли на територията на Южна Германия, Скандинавия и Ирландия – те според геолозите са били „набори" на древните римляни и Исус.
Дебелината на годишните пръстени, както обясняват учените, зависи от това, колко неблагоприятни са били условията в годината, в която са се формирали – колкото по-малко е нивото на валежите, толкова по-тъмен и тънък е пръстенът. Подобни пръстени помогнали на Кук и колегите му да разкрият няколко „велики потопа" и „велики суши" в историята на Средновековна и Нова Европа.
Например причина за развитие на „великия глад" в началото на XIV век е било аномално високото ниво на валежите, наблюдавани почти по цялата територия на Европа, като се започне от Ирландия и се завърши с Полша, Беларус и Литва. Това било неочаквано за учените – Италия, Южна Испания и голяма част от Византия са избегнали това бедствие.
Друга изненада станало това, че известният „гладомор" в Ирландия през 1740 и 1741 години, унищожил над две трети от населението на кралството, бил предизвикан не само от студената зима и пролет, както смятат историците, на и от ниското ниво на валежите през пролетта и лятото на тези години.
Освен това учените успели да фиксират няколко периода на „мегасуши" и „мегавалежи" в Средновековна и Нова Европа в края на XV век, в края на XIII век и началото на XVIII век. Съпоставянето на тези събития с различните исторически сътресения и епизоди на „велики преселения на народите", както се надяват Кук и колегите му, ще помогне да се открият истинските причини за тези събития.
