Алън Стърн, лидер на научния екип на „Нови хоризонти", разказва в астрономическото издание Sky & Telescope за десетте най-неочаквани открития, които е извършила сондата по време на прелитането през системата на Плутон през юли тази година.
Първата изненада било това, че създадената от екипа сонда не успяла да открие около Плутон други спътници, освен известните пет, открити от „Хъбъл" – Харон, Никта, Хидра, Стикс и Цербер.
Друга „космическа" особеност на Плутон, която удивила и дори зарадвала Стърн, е това, че той се оказал по-голям от Ерида – друг претендент за званието най-голям обект в пояса на Кайпер. Ерида дълго време се смятала за лидер в тази „надпревара", но измерванията на „Нови хоризонти" показали, че диаметърът на Плутон всъщност е с 34 километра повече, отколкото на „богинята на раздора".
Водни планини, въглеводородни пясъци и сини небеса
Както споменава астрономът, първите снимки, предадени от „Нови хоризонти" след прелитането, накарали челюстите на научния екип да „паднат на масата" – толкова необичайни и разнообразни се оказали повърхностите на Плутон и Харон.
По думите на Стърн неговият екип не очаквал да види на толкова малка, студена и – както изглеждало по-рано – „мъртва" планета като Плутон пълноценни планини с височина три-четири километра, образувани не от скали, а от воден лед.
Седемте чудеса на Плутон
Заобикалящите тези планини пясъчни „дюни" от въглеводороди също удивили учените и им разказали за това, че атмосферата на Плутон някога е била по-гъста и че по неговата повърхност са вилнели ветрове, пренасящи тези пясъци от едно място на друго.
Когато сондата прелетяла покрай планетата джудже и започнала да снима тъмната ѝ страна, екипът на „Нови хоризонти" видял „петото чудо" на Плутон – синьо небе и заобикалящата силуета на планетата ярка мъгла, породена от тънък слой въглеводороди в атмосферата на Плутон.
След това, когато учените получили първите научни данни, те осъзнали, че Плутон не се явява „Тритон на стероиди", както се изразява Стърн, със сравнително прост геоложки състав и устройство, а „втори Марс" (на стероиди)". Според Стърн нито той, нито колегите му очаквали, че повърхността на Плутон ще бъде толкова разнообразна, оцветена в толкова различни цветове и необичайна по своята форма.
Гейзери, ледени реки, разбито сърце и замъци
Седмото „чудо на Плутон", макар и с малък знак минус, било това, че „Нови хоризонти" не успял да фиксира следи от гейзери и други форми на протичаща геоложка активност, която очаквал и се надявал да види Стърн. Но от друга страна, в това отношение учените действително били шашнати от равнината Спутник – гладка и широка хиляда километра, на която няма следи от кратери и която се е формирала съвсем скоро, преди около 100 000 години.
Тази равнина се явява лявата половинка на осмата изненада – гигантска структура, получила названието „сърцето на Плутон" и името Томбо. Изненадата, по думите на Стърн, не било нейното откритие, а това, колко това космическо сърце сплотило и привлякло вниманието на хората, които обикновено не се интересуват от планетология.
Толкова неочаквано и интересно било и откритието, че Харон е доста по-сложен от всички луни на Нептун и Уран и че на неговата повърхност има гигантски пукнатини с дълбочина няколко километра и дължина стотици километри, гигантски каменни „замъци" с ровове и други причудливи форми на релеф.
И накрая последното нещо, което силно учудило екипа на „Нови хоризонти", са реките от азотен лед, пълзящи от дълбините на равнината Спутник и заливащи кратерите, които заобикалят нейните граници. Прочутата снимка на Стърн с „паднала челюст", както признава ученият, била направена точно в момента, когато той видял тези ледени реки.
Според учения тази „десетка" в близко време ще бъде разширена и допълнена, тъй като сондата още не е завършила предаването на данните, за което ще бъдат необходими поне още десет месеца. Както се надява Стърн, новите снимки и данни ще ни дадат повече причини да се дивим на богатството и разнообразието на облика на Плутон и неговите спътници.
