В безброй предания, митове и легенди на народите по света се говори за подземни градове и подземни цивилизации, за обширна мрежа от свързани тунели по цялата планета.

Митовете за кухата Земя свидетелстват за тези подземни портали. Спомнете си загадъчните истории за тунели и галерии в пещерите в Куева де лос Тайос в Еквадор или разказите за входове в подземни светове, разположени в Андите, Хималаите, пустинята Гоби, Турция и дори под Сфинкса в Гиза.
Кухата Земя и експедицията в Арктика

Теорията за кухата Земя твърди, че Земята се явява куха планета, а входовете към подземния свят са разпръснати по цялата ѝ повърхност, включително около двата полюса. Тази теория била известна от древни времена и учените, по-конкретно Едмънд Халей, я защитавали през цялата история.

От 1818 година американецът Джон Клийвс Симс страстно отстоявал тази теория. По думите му във вътрешността на нашата планета се намира подземен свят, осветен от малко слънце, там има планини, гори и езера. Симс организирал национална кампания за събиране на средства, необходими за експедиция в Арктика за търсенето на вход към подземния свят.

Той дори се обърнал към Американския Конгрес с намерението да получи помощ от правителството. За жалост починал преди правителството да задели средства.

Експедиция на Северния полюс е организирана през 1838 година, макар че целите ѝ не били толкова алтруистични. Всъщност правителството искало да изследва района, тъй като това била още незавоювана от света територия, както и Южният полюс.

Експедицията под ръководството на Чарлз Уилкс продължила четири години и изследвала обширни територии от Арктика, но не били открити никакви признаци за входове под земята.

И все пак идеята на Симс останала в умовете на някои писатели, които обичат търсенето и се стремят да въплъщават нереалистични мечти. По такъв начин Едгар Алън По, Жул Верн и Хауърд Лъвкрафт са отдали дължимото на теорията за кухата Земя.

През ХХ век също имало такива, които се опитвали да получат достъп до този тайнствен свят под земната кора. Например някои от нацистките лидери, любители на древните митове и окултисти в Германия проявили особен интерес към тази теория.
История на теорията на кухата Земя

Едмънд Халей (1656–1742), английски учен, който открил и изучавал кометата, носеща неговото име, вероятно е бил първият, издигнал научна хипотеза за кухата Земя. След серия наблюдения на магнитното поле на Земята Халей стигнал до извода, че наблюдаваните аномалии могат да бъдат обяснени само с това, че Земята се състои от две сфери – външна твърда и вътрешна куха, като всяка от тях има своя магнитна ос.

По-късно американският учен Сайръс Тийд заявил, че математически е невъзможно да се различи дали се намираме вътре или извън пределите на сферата. По такъв начин е възможно ние да живеем във вътрешността на куха Вселена. В центъра са Слънцето с планетите и звезди, които са ярки само за нас, тъй като слънчевата светлина се отразява от повърхността на огънатата Земя.

Тази земя била наречена Кореш – на негово име в превод от иврит. Тийд дори основал църква и нейните привърженици активно защитавали тази идея поне до 1982 година.

В зората на ХХ век учените Уилям Рийд и Маршъл Гарднър търсили доказателства за съществуването на подземния свят. Те привеждат един от най-любопитните факти – температурата на въздуха и водата се повишават с приближаването към Северния полюс. Те дори твърдели, че мамутите не са измрели, а още обитават недрата на Земята.

Някои нацистки лидери също подкрепяли теорията за кухата Земя. Адолф Хитлер вярвал в нея, но при условие че това е място само за чистите и идеални арийци. Немското езотерично общество Туле издигнало подобна хипотеза, свързана с легендите за подземните царства Агартха и Шамбала.

Впрочем първият човек, прелетял над Северния полюс през 1947 година – Ричард Бърд, в доклада си написал, че е „огледал около 26 000 км около и зад полюса". Въз основа на тези му думи – „зад полюса" – защитниците на теорията за кухата Земя обвинили правителството на САЩ, финансирало полета на Бард, в укриване на факти.

Те смятали, че Бард се е отправил във вътрешната Земя. В своя дневник преди смъртта си Бърд написал, че е „видял земята зад полюса – това е център на великото неизвестно".
Шамбала и Агартха

Митовете са стари колкото самото човечество, включително и митовете за същества, които населяват дълбините на Земята. За разлика от ангелите небесни, традиционно се смята, че под Земята обитават демони. Ярък пример за това е християнският ад.

За разлика от християните будистите в Централна Азия вярват, че под земята се намира прекрасна страна – Агартха или Агарта. Хората там са красиви и доста по-мъдри от нас, там управлява цар, умеещ да чете човешките души.

В продължение на хилядолетия тибетските учени са говорели за подземен свят, като казвали, че те се намират в контакт с царя на подземното царство, който е и върховен владетел на цялата планета.

Те говорят и пишат за тунел, свързващ Тибет с вътрешния свят (който те охраняват), и отбелязват, че има много други входове, разпръснати по цялата Земя, например под великите пирамиди на Египет и Южна Америка. Входове в подземните градове, както казват, съществуват и около огромния басейн на Амазонка, например съединяващи загубения град Ел Дорадо с останалия древен свят.

Столица на този вътрешен свят и следователно – на целия свят – както казват, се явява Шамбала, където се намира владетелят на света в обкръжението на висши същества, които учат представителите на човечеството на наука, изкуство, религия и философия.

Духовното правителство на човечеството, намиращо се в Шамбала, може де се намира в непосредствена близост от бившия афганистански Балх – „майката на градовете", както пише известният учен тибетовед Александър Дейвид-Нийл. След мюсюлманското завоевание на Афганистан започнали да наричат Балх на персийски език Шамс-и-Бала (Високата свещ), название, изглежда, образувано от санскритската дума „Шамбала".

Мегавселена