По-рано тази година астрономи забелязаха, че отдалечената звезда KIC 8462852 излъчва много непостоянна светлина. Излязоха теории, че това се получава заради комети, космически отломки или сблъсък с друго космическо тяло, но всички те не са особено вероятни.

Предположението, което започва да изглежда все по-възможно, е, че непостоянното проблясване е предизвикано от огромни извънземни структури, построени от напреднала цивилизация.

Мислейки за подобни възможности, както и за други евентуални доказателства за извънземен живот, в умовете ни се появяват представи за това как биха изглеждали извънземните – вероятно зелени, с пипала или стълбовидни очи.

Но най-вероятно грешим в това. Готов съм да споря, че първите доказателства за извънземен живот няма да са органични или биологични, а ще бъдат във формата на машини.

Почти никой не се съмнява, че машините ще надминат човешките възможности или поне ще ги подобрят чрез създаването на хибридни организми (киборги). Разногласията са относно периода, в който ще се случи – скоростта на пътуване, а не посоката.

По-наблюдателните сред нас се опитват да виждат това технологично развитие векове напред, а не десетилетия. Но било то и така, нашето технологично развитие е само капка в морето в сравнение с времевия период на естествения отбор, който е довел до появата на човечеството – нещо повече, и двете заедно не са и милионна от това, което предстои. Така че бъдещата технологична еволюция ще надмине хората с толкова, с колкото ние сме надминали буболечките интелектуално.

В крайна сметка „мокрият" органичен мозък има химически и метаболитни лимити, свързани с размера и изчислителната му мощ. Може би вече ги достигаме. Забележително е как мозъците ни, които не са се променили особено от хиляди години, са способни да осъзнават нелогичните концепции на квантовата механика и Космоса.

Но има причина да смятаме, че осъзнаването ни е свързано с разбирането на всички ключови свойства на реалността. Науката напредва бързо, но скоро може да достигнем границата. Може да съществува явление, което да е от изключителна важност за дългосрочното ни оцеляване, но ние да нямаме представа за него, или поне не по-добра от представата на маймуна за природата на звездите и галактиките.

Но такива лимити не съществуват за компютрите (още по-малко за квантовите такива). Потенциалът за тяхното развитие може да се равнява на еволюцията от едноклетъчен организъм до човек. По всеки смисъл на думата „мислене" работата, която върши органичният човешки мозък, ще изглежда унизително малка в сравнение с това, което ще може да прави изкуственият интелект.

Абстрактното мислене на биологичните мозъци е било двигател за появата на културата и науката. Но това действие на мозъка съществува от не повече от 10 хил. години и ще бъде просто малък предшественик на по-мощния интелект от неорганичната постчовешка ера.

Това ще важи с още по-голяма сила в Космоса, който е негостоприемно място за биологичния интелект. Земната биосфера, в която органичният живот се е развил благодарение на симбиозата, не е ограничение за напреднал изкуствен интелект. Разбира се, далеч от оптималното е – все пак междузвездното пространство би било предпочитан терен за роботи строители на огромни структури, но това е и място, на което небиологични мозъци ще могат да сътворят концепции, които са толкова далеч от нас, колкото е струнната теория от една мишка.

Замислете се за развитието на космическите изследвания. Още през този век ще успеем да посетим и изучим цялата Слънчева система чрез малки безпилотни апарати. Следващата стъпка би била създаването на огромни роботизирани фабрики, които да строят още по огромни структури направо в Космоса.

Каква роля ще играят хората? Няма спор, че роувърът на НАСА Кюриосити може да не забележи важни открития на Марс, които никой геолог не би пропуснал. Но роботизираните технологии се развиват бързо, като и разликата в цената между пилотирани и безпилотни мисии остава много голяма.

Практическата нужда от пилотирани космически полети става все по-малка с всяко подобрение на изкуствения интелект – разбира се, като учен и прагматичен човек не виждам полза от това да пращаме хора в Космоса, но като човешко същество съм ентусиаст за такива мисии.

Пътуването до други звезди е по-дълго от един човешки живот. От това следва, че междузвездните пътешествия ще са задача за постчовечеството. Това може да са компютри, или отново органични същества, но такива, които са спечелили битката със смъртта или са овладели напълно методи като хибернацията.

Извънземният живот вече вероятно е преминал през тази трансформация. Представете си, че животът е започнал на много други планети, а след това си представете, че на някои от тях Дарвиновата еволюция е следвала подобен път. Дори тогава е крайно невероятно ключовите фази на развитие да са протекли еднакво.

Ако развитието на интелекта и технологиите на някоя планета се е забавило значително спрямо нас, ние не бихме могли да разберем за съществуването на тези организми. И обратно, може да има същества, които са с милиарди години пред нас и отдавна са преминали към по-доминантния машинен интелект.

Историята на човешкото технологично развитие се измерва във векове – и може да се окажат само един или два века, преди хората да бъдат превзети или сами да преминат към неорганичен интелект, който ще оцелее и ще продължи да еволюира още милиарди години. По всичко личи, че ако открием извънземен живот, той вероятно няма да е органичен. Възможността да открием извънземен интелект в песъчинката от времето, в което той още е в органична форма, е изключително малка.

Как влияе това на търсенето на извънземен живот? Опитите на SETI си заслужават – въпреки невероятно малките шансове, печалбата би била много голяма. Обикновено се търсят електромагнитни сигнали, които биха били знак за нещо изкуствено. Но дори и търсенето да успее, вероятността това да е съобщение, което ще разкодираме, отново е много малка.

По-вероятно ще представлява остатъчен продукт (или дори повреда) от свръхсложна машина, чието съществуване дори не можем да осъзнаем. Единствените сигнали, които ще можем да разберем, биха дошли от някоя цивилизация, която използва технологии, близки до нашите ограничени концепции.

Дори и интелектът да беше широко разпространен из Космоса, ние може би ще сме способни да разпознаем много малка частица от него. Някои „мозъци" може би опаковат реалността по начин, който въобще не можем да схванем. Други пък може би живеят съзерцателно, вероятно дълбоко в някой океан, и не правят нищо, с което да покажат съществуването си. Има логика да фокусираме търсенето си на планети, които обикалят по-стари звезди.

Авторите на научна фантастика ни напомнят, че има и по-екзотични алтернативи. Използваме термина извънземна цивилизация, но той е доста ограничаващ по природа. Цивилизация означава общество от индивиди, но извънземна цивилизация може да бъден единичен интегриран организъм.

Дори и сигнали да бъдат предавани, ние може да не ги разпознаем като такива, защото няма да знаем как да ги разкодираме. Радиоинженер, запознат само с амплитудната модулация, би се затруднил сериозно да разкодира днешните безжични комуникации. Разбира се, методите за компресиране целят да направят сигнала колкото се може по-близък до просто шум – щом един сигнал е предвидим, значи има още за компресиране.

Вероятно галактиката вече гъмжи от живот и нашите наследници ще се „включат" в галактическо общество, където ще сме „младши членове". От друга страна, сложната ни биосфера може да е уникална и никога да не намерим нищо. Това би разочаровало изследователите, но би имало и добра страна – нашата малка планета, бледата синя точка, която се носи из Космоса, ще бъде най-важното място в цялата Вселена.

Тогава самите ние щяхме да се чувстваме изключително важни, защото бихме били ефимерните предшественици на дълбокото съзнание на друга култура – такава, в която доминират машините, разпространявайки се надалеч в пространството и времето.

Статията е дело на Мартин Рийс (Martin Rees), космолог, астрофизик и член на Кралското астрономическо общество.