Марсоходът „Кюриосити" (Curiosity) е открил в коритото на древна река на Марс необикновено кръгъл чакъл.
Неговото изучаване помогнало на учените да докажат, че реките на Марс са били достатъчно бурни, за да пренасят малки камъни на десетки километри надолу по течението. Това става ясно от статия, публикувана в сп. Nature Communications.
„Преди хиляди години Аристотел за първи път се замислил защо чакълът на плажа има кръгла форма и как изобщо се е озовал там. Досега почти нищо не знаехме за процесите, които отговарят за придобиването на характерната форма на чакъла", разказва Дъглас Джеролмак (Douglas Jerolmack) от Пенсилванския университет във Филаделфия (САЩ).
Джеролмак и няколко други планетолози под ръководството на Джон Гротцингер (John Grotzinger), бивш ръководител на мисията „Кюриосити", за първи път успели да оценят бурността и силата на марсианските реки благодарение на две неща – откриването на чакъл на Марс от камерите на марсохода и необичайно изследване в Пуерто Рико.
Джеролмак и колегите му забелязали необичайно кръглите камъни, като анализирали снимки, които марсоходът получил по време на една от поредните спирки в коритото на пресъхнала река по пътя към планината Шарп. Откритието на камъни, напомнящи речен чакъл, накарало учените да се замислят, може ли да извлекат от тях повече информация за това, как са се държали водните артерии на Марс в миналото.
Отговорът на този въпрос не бил лесен – дълго търсене в литературата показало, че никой досега не се е интересувал как големите камъни, носени от водите на реките, постепенно се превръщат в дребен чакъл. За да разберат как се случва това, учените се отправили на експедиция към една от планинските реки на Пуерто Рико.
Изследователите обходили цялата река от извора до устието, като разглеждали камъни и чакъл и изучавали формата и размерите на всеки от тях. Това им позволило – заедно с теориите, описващи поведението на необичайна математическа фигура – гьомбьоц, притежаващ идеален баланс, да подготвят набор от формули, позволяващи да се изчисли колко далече един или друг камък е проплувал заедно с водата на реката.
След това Джеролмак се обърнал за помощ към Гротцингер и учените, със съдействието на НАСА, анализирали десетки снимки на марсиански чакъл. Според техните изчисления камъните, открити от „Кюриосити", са загубили около 20% от общия си обем.
Това говори, че те са изминали доста солидно разстояние с водите на реката – около 30–50 километра. Източник на тези камъни, според изчисленията на Гротцингер, е бил ръб на кратера Гейл, разположен на 50 километра от точката, където е открит чакълът.
Всичко това, както смятат учените, позволява да се говори, че на Марс в далечното минало са текли доста бурни реки.
