Тези малки мъже са облечени в зелено, обсебени са от дъги и съкровища, от мошеничество и разбира се, от обущарство. Това са днес общите възприятия за известните герои от ирландския фолклор – леприконите.
Характеристиките за тези митични същества се трансформират през годините и голяма част от това, което прави тези малки хора специални в оригиналните истории, е забравена.
Древните леприкони
Смята се, че леприконите са били едни от многото жители на вълшебни фортове и приказни пръстени в Древна Ирландия. Малките весели мошеници може да са въплъщение на келтския бог Луг. Луг бил бог на Слънцето, покровител на изкуствата и занаятите и водач на племената на богинята Туата Де Данан (Дану).
В средновековни ирландски ръкописи от XII–XVI в. се вярвало, че леприконите първоначално са живели под водата. Въпреки днешните представи не всички от тях са били мъже. Изобразявали ги като воини с ненаситен апетит, а леприконите жени примамвали човешките мъже към тайнствени приключения.
Древните леприкони са изобразявани като лукави старци, които носели червени костюми и често били откривани да правят една-единствена обувка. Думата „усамотение" често е приложима и към социалните предпочитания на леприконите, които основно прекарвали времето си в уединение, вместо да общуват с други вълшебни същества или леприкони.
Поради тяхната затвореност другите също ги избягвали. Смятало се също, че леприконите са били особено пакостливи пияници. По-късно тези характеристики били пренесени върху техните „братовчеди" – клуриконите – пияници и грубияни. Тях ги смятали за виновни за шумните нощи и разхвърляните къщи (особено винарските изби).
Богатите обущари
Към 1825 година всички леприкони се смятали за мъже. В книгата си „Традиции и легенди на Южна Ирландия" Т. Крофтън Крокър представя тези митични същества така: „Те често се описват като брадати старци, облечени в зелено, носещи подковани обувки. Понякога те носят островърха шапка, понякога пушат лула."
Леприконите били много популярни, за тях споменавал известният ирландски писател Уилям Бътлър Йейтс през 1888 година: „Той изглеждаше като конте, облечен в червено палто със седем копчета, седем бутона на всеки ред, богато украсена златна жилетка, носеше триъгълна шапка и обувки с катарами."
Английският поет от XIX век Уилям Алингам се смята за създател на образа на „съвременния леприкон" – това е нисък мъж с рижа брада, в зелена шапка със златна четирилистна детелина (символ на късмет) и зелен костюм с голяма катарама на колана.
Моралът зад леприкона
През XIX век се наложила представата за леприконите като за богати и умни същества. Тези дребни старци криели своето злато от алчните хора, които искали да го докопат. Смятало се, че заловените леприкони дават на хората своето злато в замяна на своята свобода.
Легендите разказват основно за хора, уловили леприкон, за да се доберат до неговото богатство. Най-известна е историята за фермер, който хванал леприкон и го накарал да каже къде е скрил златото си. Леприконът му посочил дърво, под което било скрито съкровището. Човекът нямал лопата, за да го изкопае, и вързал червен парцал на дървото, като взел от леприкона клетва, че няма да махне знака.
Когато се върнал с лопатата, видял, че на много дървета висят червени парцали, а леприконът е изчезнал. Така леприконът успял да измами човека и да запази своето злато.
Друга подобна история разказва за момиче, което уловило леприкон и го накарало да я заведе до мястото, където крие своите съкровища. По пътя тя чула шум, леприконът ѝ казал, че това са пчели, които я гонят. Когато се обърнала да види, леприконът изчезнал. леприконОсвен това, според някои легенди, леприконът имал две кожени кесии. В едната имало сребърен шилинг, който се връщал, след като е даден. В другата лежала златна монета, която се превръщала в пепел или в листа, когато гномът се освободи.
Разпространени са и разкази, че леприконите обещават на хората, които ги заловят, да им изпълнят три желания, от което хората полудяват или желанията им имат обратен ефект.
Най-популярният подобен разказ е за Шеймъс. Шеймъс от графство Майо хванал леприкон и той му обещал да изпълни едно желание. Шеймъс поискал да е най-богатият човек на тропически остров. Желанието му се сбъднало, но на острова нямало нито магазини, нито заведения, нито хора. Накрая Шеймъс се отегчил и се върнал в Ирландия.
Всички тези истории имат една и съща поука: бързото забогатяване не помага в дългосрочна перспектива, а кражбата е грях. И най-добре да не се забъркваш с леприкон.
Очарованието на леприконите е живо и днес
Днес леприконите се възприемат като персонажи от стари приказки, а хората разказват фантастичните истории, когато видят дъга. Но интересът към тези малки същества не угасва.
В Дъблин дори има музей на леприкона, в който се разказва подробно за митичните същества от ирландския фолклор през вековете.
