Януари 1597 година не бил най-успешният за третата експедиция на Вилем Баренц в Арктика. По време на търсене на Северен морски път корабът на мореплавателите заседнал в плътните полярни ледове. Екипажът разположил лагер директно върху ледовете в очакване на края на дългата полярна нощ.
На 24 януари 1597 г. Герит де Веер от екипажа заявил, че е видял Слънцето над хоризонта – две седмици преди календарното му възвръщане. Герит де Веер, един от малцината оцелели участниците в експедицията, е описал ефекта в своя дневник.
Това бил първият регистриран пример за ефекта Нова земя – полярен мираж, при който изглежда, че Слънцето е изгряло, макар че всъщност то се намира зад хоризонта. Ефектът е получил обяснение и е бил признат от учените чак в края на ХХ век.
Ефектът Нова земя е полярна илюзия, свързана с пречупването на слънчевата светлина във въздушни слоеве с различна температура.
Ефектът се състои в това, че привидният изгрев на Слънцето се случва преди реалния (астрономически) изгрев. Тоест Слънцето се появява на хоризонта по-рано, отколкото трябва да се появи въз основа на астрономическите изчисления. В зависимост от метеорологичните условия Слънцето може да изглежда като линия или като четириъгълник.
Причината за ефекта Нова земя се състои в многократно отразяване на светлината поради изкривяването на слънчевите лъчи в инверсионните слоеве на атмосферта. При ясно време студеният въздух при повърхността на земята действа като лупа и изкривява слънчевите лъчи, карайки Слънцето да изглежда по-високо, отколкото е в действителност.
Ефектът става забележим, когато големината на инверсионния слой по хоризонта е не по-малко от 400 километра. Ефектът зависи от градиента на температурата в инверсионния слой. Той може да се наблюдава на всяко място, където температурните изменения са достатъчно големи, за да доведат до високо пречупване.
