Перуанският телефон, който е поне на 1200 години, удивлява всеки, който чуе за него. Това е най-ранният телефон в западното полукълбо. Открит е в руините на Чан Чан в днешно Перу.
Ценният артефакт е доказателство за технологичния напредък на цивилизацията Чиму, която е процъфтявала по поречието на река Моче в северната част на Перу.
„Това е уникален предмет. Откриван е само един досега. Идва от съзнанието на туземско общество без писмен език", казва за Smithsonian Рамиро Матос (Ramiro Matos), който е уредник на Националния музей на американските индианци (NMAI).
Ранното изобретение е можело да предава звука от основната реч. В Европа е познато от стотици години, но става популярно чак през XIX век. Това на практика е телефон от чашки, свързани с връв. При телефона на хората Чиму чашките са представлявали издълбани кратунки, дълги по около 9 сантиметра. За да се подобри предаването и получаването на звука, кратунките били намазани със смола. Връвта е направена от памучно влакно, а дължината ѝ е 22.8 метра.
Простотата на устройството прикрива предназначението му.
Този уникален артефакт е с повече от 1000 години по-стар от първите наченки за създаването на телефон в европейския свят. Устройството не може да бъде физически тествано, защото е прекалено крехко, но изследователите събират парченца от пъзела постоянно и мислят, че са наясно за какво е бил употребяван. Но все пак остава голямата мистерия – как хората Чиму са знаели за тази технология?
Скъпоценният телефон, който изглеждал магически заради способността да предава гласове от разстояние директно в ухото на слушателя, е бил „средство за административна комуникация" според Матос. Вероятно е използван за разговори между елитни представители на властта и техните помощници.
Като много други древни чудеса телефонът вероятно е бил и средство за укрепване на вярата у обикновените хора. Гласове, идващи от предмет в ръката, може би са шокирали и убеждавали народа във важността на елита и свещениците.
Има и хора, които смятат, че устройството не е било нищо повече от детска играчка.
Артефактът е бил собственост на барон Валрам фон Шолер (Walram V. Von Schoeler), който е бил пруски аристократ и често е описван като запален авантюрист. Той е участвал в няколко разкопки в Перу през 30-те години на XX в. и е възможно самият той да е открил телефона в руините на Чан Чан. Барон фон Шолер раздал колекцията си на няколко музея и в крайна сметка телефонът се озовал в склада на Националния музей на американските индианци в Мериленд. Това е едно от най-големите съкровища на музея и за него се грижат подобаващо.
Матос, който е антрополог и археолог, специализирал в изучаването на централните Анди, обяснява: „Хората Чиму са били умели изобретатели. Те са създали забележително инженерно общество. Това се вижда и от хидравличните напоителни системи и сложната металургия, на която били способни."
Чиму е населението на кралство Чимор, чиято столица е била Чан Чан (Слънце Слънце) – огромен комплекс, построен с тухли от кал (най-големият такъв в света). Това е бил и най-големият град в преколумбийска Южна Америка.
Площта му била 20 кв. км, а населението е достигало 100 000 души в апогея на града в началото на XIII век. Целият град е направен от изпечени на слънцето кални тухли, по които имало скулптури, надписи и барелефи. Културата на хората Чиму се зародила в началото на X век, но съществуването ѝ било прекратено от инките през XV век (около 1470 година).
Телефонът от Чан Чан ни припомня, че древните хора са били способни да създават невероятни изобретения, много преди „модерните" общества дори да са си мечтаят за тях.
