Египетски археолози са открили гробница в Сакара на възраст 3100 години. На добре съхранените стенни релефи във вътрешността на гробницата са изобразени сцени от погребални процесии и задгробен живот със забележителни подробности.
Погребалната камера била открита от служителите на факултета по археология на университета в Кайро в Сакара, разположен на 30 км южно от Кайро. Гробницата е принадлежала на Пазер, пазител на армейските архиви, който също служил като посланик на Египет в други страни.
Гробницата има форма на мавзолей и включва входна врата, колони и главна зала, в която се намира саркофагът, а също и светилище с три стаи.
„Независимо че мавзолеят се явява незавършен, на стените добре са се съхранили релефи и други декоративни украси", казва Али Ел-Асфар, ръководител на департамента по древноегипетски ценности.
На релефите са изобразени ярки картини от задгробния живот и някои надписи, които разказват за погребалната процесия на пазителя и неговото бъдеще в отвъдния живот.
Едно изображение в сини, червени и жълти тонове показва жената на Пазер, оплакваща покойния си мъж, на друг релеф са изобразени децата на починалия, поднасящи дарове на боговете.
Третият релеф показва Озирис, бог на подземния свят, който ръководи погребението на Пазер, и фигури на хора, носещи предмети, предназначени за съхраняване на тялото му за вечен живот.
Концепцията на древните египтяни за задгробния живот е една от най-ранните известни системи от вярвания в историята. Те са смятали, че хората притежават Ка, или жизнена сила, която оставя тялото в момента на смъртта.
Приживе Ка се попълва от храната и напитките, като се смятало, че за продължение на живота след смъртта Ка трябвало да получава храна, по-точно нейната духовна съставка.
Човек има също Ба – духовни характеристики, уникални за всеки. За разлика от Ка, Ба оставала при тялото след смъртта. Египетските погребални ритуали са били предназначени да освобождават Ба от тялото, за да може тя да се движи свободно и отново да се съедини с Ка, като продължат да живеят като Ах.
Важно било да се съхрани тялото на починалия, тъй като египтяните вярвали, че Ба се връща в тялото всяка нощ, за да получи нов живот, до излизането си сутринта в качеството на Ах.
Някога се смятало, че способността за влизане в отвъдния живот зависи от високото потекло или царската милост. В края на Древното царство и в първия междинен период (ок. 2181–2055 г. пр.н.е.) египтяните постепенно стигнали до извода, че всички хора имат Ба и възможност за райски живот след смъртта.
